...бягам от теб
а всъщност
от мене си бягам
не стигам далеч
потъвам
в гората на спомените...
а в нея-
копнежи,любови,
сенките им- преплитат се...
и онемели
и отмалели
сливат се...
и като нимфи огъват тела
под звука на сиринга...
а мислите се ухажват
както елфите с пеперудите...
и вятър шепти,
брули,пари,
реалното става вълшебно...
и думите едва чуто простенват
""не бягай""
""носи го в у себе си""...