толкова си ми скъп господин птицата с пружината
никой не може да те замени,нито Кафка на плажа,
нито  спутник моя любов...така съм се сраснала с теб,
че нищо няма значение,дори посоката...дали е на юг от границата
и на запад от слънцето,аз като че ли все съм там на североюг,
там чувам звуците на норвежката гора и тихите валсови стъпки
на танцувай,танцувай,танцувай,а онова коприненото на душата ми
отдавна е наядено като от молец...и нямам нито връх,нито дъно
ляво и дясно,предна и задна част...просто ще си остана тук долу в кладенеца,
а ти навивай пружината на времето птицо, а аз ще те слушам колкото и да боли,като първескиня при раждане...снощи луната се раждаше,като тънка,студена усмивка...в Лъв...няма случайни неща,няма...