Прочетен: 1160 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.04.2011 23:29
15 03 2011
Ако дойдеш при мен в този момент минутите ти ще се превърнат в часове, часовете в дни, а дните ти ще се превърнат в човешки живот.
До принцесата на слоновете!
Изчезнах точно преди една година в денят, в който получих едно писмо.То ме призова на място,
В началото на времето, небето беше запълнено с летящи слонове. Всяка вечер те лягаха на едно и също място в небето и спяха с едно отворено око. И когато се вгледаш в звездите пред нощта виждаш в непробляскващите им очи как те продължават да ни наблюдават.
Видях обещания, които не изпълних. Болка, на която не повярвах. Рани, които не излекувах. Сълзи, които не пророних. Видях смърт, която не оплаквах. Молби, на които не отвърнах.
Сърцето ми е като стара къща, чиито прозорци не са били отваряни с години. Но сега чувам, че тези прозорци се отварят, помня блуждаенето на жирафите, нежният сняг на Хималаите. Морските крави (видове тюлени), които спят на опашките си. Песните на брадатите тюлени. Кашлянето на зебрите. Скърцането на пясъка. Ушите на каракалите (каракал – степен рис).
Аз си спомням, скитайки се из коридорите на Храмът на Луксор, и сред лицата на много жени. Безкрайните морета и хилядите мили течащи реки. Колкото повече гледам слоновете от саваната, толкова повече слушам, повече от колкото мога. Те ми напомнят кой съм. Може би слоновете пазители чуват желанията ми за да сътрудничат с всички музиканти на природния оркестър. Искам да погледна през очите на слона, искам да се присъединя към танца, който няма стъпки. Искам да стана танц. Не мога да кажа ако се приближиш или пък се отделечиш. Копнея за спокойствието, което открих, когато погледнах към лицето ти. Вероятно, ако лицето ти можеше да се върне при мен сега бих го намерил по-лесно. Лице, което мислех,че съм загубил.
Моето собствено.
Перото на огън, огъня на кръв, кръвта на кост, костта на костен мозък, костния мозък на пепел,
Китовете не пеят, защото те знаят отговорът. Те пеят, защото знаят песента. Това, което има значение, не е това, което е писано на страницата, това, което има значение е това, което е писано в сърцето.Така, че изгори писмата и разпръсни пепелта им в снега. На брега на реката, когато пролетта настане и снегът се разтопи. И покачването на речната водата се върне към насипите от реката. Прочети отново писмата ми със затворени очи. Нека думите и отраженията отмият тялото ти като вълни. Прочети отново писмата с присвити ръцете над ушите си. Слушай песните на Рая. Страница след страница, след страница.
Лети. Лети. Лети.
