КОНТРОЛ НАД УМА
Harry V. Martin и David Caul
Napa Sentinel, Napa, CA, USA
Америка стигна до Луната благодарение на изследванията от Дахау
Нацистките лекари, които експериментираха върху затворниците в лагерите по време
на Втората Световна Война, на Нюрнбергския Процес бяха съдени за убийство.
Обвиняемите бяха образовани, обучени физици – те не убиваха в пристъп на гняв
или ярост – те създаваха наука от смъртта.
По силата на иронията, през 1933 нацистите прокараха закон за защита на
животните. В него за предотвратяване на жестокостта и безразличието към
животните се говореше като една от най-висшите морални ценности за хората:
експериментирането с животни беше немислимо, но експериментирането с хора –
приемливо. Жертвите на престъпленията на тези доктори наброяваха хиляди.
През 1953, докато Централната Разузнавателна Агенция все още провеждаше
контрол над ума и промяна на поведението върху нищо неподозиращите граждани на
тази страна, САЩ подписаха Нюрнбергския Кодекс, изровен от пепелта на войната и
човешките страдания. Документът беше сериозно обещание никога вече да не се
толерират подобни зверства. Кодексът съдържа три основни принципа:

- Обектите на експериментиране трябва да бъдат доброволци, които напълно
разбират целта и опасностите от експериментите. Те трябва да имат свободата да
дават съгласието си и то трябва да бъде дадено без оказване на натиск; те трябва да
бъдат свободни да напуснат експериментите по всяко време.
- В резултат от експериментите трябва да е вероятно да се постигнат познания,
ценни за всеки. Познанията трябва да бъдат от такова естество, че да не могат да
бъдат получени по никакъв друг начин.
- Експериментите трябваше да бъдат провеждани само от най-компетентните лекари
и при това те трябва да се правят изключително внимателно.
Експериментите на нацистката авиация не отговаряха на нито едно от тези
изисквания. Повечето затворници в Дахау знаеха, че опитите в камерата под
налягане бяха фатални. От самото начало, контрола над опитите беше в ръцете на
СС, която по-късно бе осъдена от Нюрнбергския съд като престъпна организация.
Въпреки нашите уроци от Нюрнберг и смъртоносните лагери, химическите екипи на
ЦРУ, американския флот и американската армия, набелязваха за експериментиране
определени групи хора, които не бяха способни да се съпротивляват – затворници,
психично болни и военни затворници, чужденци, етични малцинства, със сексуални
отклонения, трайно болни, деца и американски военен персонал и военни
затворници. Правейки опити с нищо неподозиращи лица, те нарушаваха
Нюрнбергския кодекс. ЦРУ започна своите експерименти с контрола над ума през
1953 – същата година, когато САЩ подписаха този кодекс и се заклеха пред
международния комитет на нациите да зачитат основните човешки права и да
забраняват опитите със задържани хора без тяхното пълно и свободно съгласие.
Др. Камерът, агент на ЦРУ, беше един от най-лошите нарушители на Кодекса, но
въпреки това беше член на Нюрнбергския съд, с пълно съзнание за направената от
него декларация. Прлез 1973 съдебен състав от трима съдии в Мичигън постанови
“…експерименталната психохирургия, която е необратима и вмешателствена, често
пъти води до притъпяване на емоциите, умъртвяване на паметта, намаляване на
афектите и ограничава способността за генериране на нови идеи. Нейните
потенциали за увреждане на съзидателността на индивида са огромни и могат да
нарушат правата на индивида да бъде свободен от намеси в неговия умствен
процес. През 1973, в Масачузетс бяха приети разпоредби, при които се изискваше
писмено съгласие от доброволците, преди да може да им бъде направено лечение с
електрошок.
Сенатор Сам Ървин нареди прекратяването на експериментите с контрол над ума и
промяна на поведението, но те продължиха. Но “Нов Медицински Журнал на Англия”
заяви, че изискването на съгласие не е нищо друго, освен “един усложнен ритуал”.
Нюрнбергския процес показа, че някои от най-уважаваните фигури в медицинската
професия са включени в широката престъпна мрежа на СС. Само 23 души бяха
обвинени в криминална дейност в тази област макар, че стотици хора от
медицинския персонал бяха участници. Обвиняемите бяха съдени за престъпления
срещу човечеството. Бяха признати за виновни в провеждане на опити с хора без
тяхното съгласие по жесток и брутален начин, който включваше жестоки мъчения,
преднамерени убийства при напълно осъзнаване на постъпките си. Само седем от
тях получиха смъртно наказание и бяха обесени – други получиха доживотни
присъди. Пет от участниците в опитите не бяха съдени. Ърнест Гравиц се самоуби,
Карл Клауберг беше съден в Съветския Съюз, Йозеф Менгеле избяга в Южна

Америка и впоследствие беше заловен от израелски агенти, Хорст Шуман изчезна, а
Зигмунт Рашер беше екзекутиран от Химлер.
Всъщност имаше 200 медицински лица, провеждащи тези медицински експерименти.
Повечето от тези доктори бяха приятели на САЩ отпреди войната и независимо от
техните нечовешки експерименти, след войната САЩ се опитаха да създадат отново
връзка с тях.
Познанията на германците бяха натрупани при опити с човешкия живот и страдания и
САЩ и Руснаците ги смятаха за “военна плячка”. Американците откриха Др.
Стръгхолд, лекар от авиацията, който ръководеше експериментите в Дахау. С
пълното съзнание, че експериментите се провеждат върху задържани хора, САЩ
наеха лекарите да работят за тях. Генерал Дуит Д. Айзенхауер даде своето лично
одобрение да се използват работата и изследванията на нацистите от
затворническите лагери. Седмици след заповедта на Айзенхауер, много известни
лекари работеха за американската армия в Хайделберг. Вонните екипи почистиха от
прахта апаратурите за научни експерименти – нагнетателни камери, компресори,
машини за гравитационно натоварване, гигантски центрофуги и електронни
микроскопи. Тези лекари бяха хранени и поени от американската армия, докато
повечето от немските следвоенни граждани буквално гладуваха. Германските лекари
бяха вкарани в САЩ, за да работят по Проект “Пейпърклип”. Всички тези лекари бяха
освободени от обвиненията във военни престъпления. Нюрнбергските ищци бяха
шокирани от факта, че американските власти използваха тези германски лекари
въпреки тяхното криминално минало.
Под ръководството на Страгхолд, 34 учени получиха договори от Проект
“Пейпърклип” и бяха преместени в базата на въздушните сили Рандолф в Сан
Антонио, Тексас. Разрешението да бъдат наети нацистки учени дойде директно от
“Джоин Чийфс ъв Стаф”. Върховните военни чиновници заявиха, че желаят да
използват тези редки умове. Проект “Пейпърклип” използваше нацистки лекари за
разработката на методи за разпити на германски затворници от войната. Когато
между САЩ и Русия започнаха да се натрупват враждебни чувства, САЩ внесоха
1000 бивши нацистки учени. През 1969 американцие кацнаха на Луната и две групи
учени в контролния център си поделиха заслугите за това – ракетният екип от
Пинимунде, Германия, под ръководството на Вернер фон Браун – тези хора бяха
усъвършенствали Фау-2, построени в Нордхаузенските подземия, където 20,000
работници от концентрационните лагери Дора бяха работили до смърт. Втората
група бяха космическите лекари, ръководени от 71-годишния Др. Хубертус
Страгхолд, чиято работа беше започнала в Експериментален Блок 5 на Дахау и с
изтезанията на стотици затворници. Камерите за мъчения, използвани от нацистите
за бавно убиване на затворници, бяха изпитвателните полигони, където беше
тестван апарата, който пазеше Нийл Армстронг от увреждания, от липса на кислород
и налягане, когато крачеше по лунната повърхност.
Контролът на ума започва от нацистка Германия
Хари В. Мартин и Дейвид Кайл
При приключването на Втората Световна Война, американските изследователи
научиха, че нацистките лекари в концентрационния лагер в Дахау бяха провеждали
експерименти по контрол над ума над затворници. Те експериментираха с хипноза и
с опиата мескалин.

Мескалинът е псевдо-синтетичен екстракт от кактуса пейота и е много сходен с ЛСД с
оглед на халюцинациите, които предизвиква. Макар, че не постигнаха степента на
успех която желаеха, разпитващите от СС, съвместно с лекарите от Дахау, бяха в
състояние да измъкнат и най-интимните тайни от затворниците, когато им даваха
много високи дози мескалин.
В Аушвиц бяха провеждани фатални експерименти. Експериментите там бяха
описани от един информатор като “промиване на мозъка с химикали”. Информаторът
каза, че Гестапо не било удовлетворено от измъкването на тайните чрез мъчения.
“Затова главния въпрос беше защо не правим като Руснаците” – те опитаха различни
барбитурати и производни на морфина. След като на затворниците дадоха подобна
на кафе субстанция, двама от тях умряха през нощта, а третия умря по-късно.
Експериментите с мескалин в Дахау са описани в подробен доклад, издаден от
американската “Флотска техническа мисия”, чиято работа беше да следи за всички
материали, произвеждани от Третия Райх. В резултат от този доклад, американския
флот се заинтересува от мескалина като от средство за разпити. През 1947 се
постави началото на Проект “Чаттър” (бърборене). Той включваше метод за
придобиване на информация от хора против тяхното желание, но без да бъде
причинявано увреждане или болка. Някои нацисти бяха съдени за тези
експерименти, но САЩ използваха своите “дроги на истината” на тези нацисти, върху
затворници – например Гьоринг, Рибентроп, Спиър и осем други. Правосъдието беше
позволило на ОСС да използва тези опиати.
Лекарите в Дахау, които при експериментите използваха мескалин, бяха ангажирани
в авиационната медицина. Авиационните експерименти в Дахау очароваха Хайнрих
Химлер. Химлер следеше напредъка на изпитанията, проучваше резултатите и често
предлагаше подобрения. Германците проявяваха голям интерес към няколко
медицински проблема в областта на летенето, те се интересуваха от предпазване на
пилотите от бавно изгубване на съзнание в резултат на дишането на разреден
въздух на големи височини и проявяваха интерес към повишаването на нощното
виждане.
Главните изследвания в тази област се провеждаха в Института по Авиация в
Мюнхен, който притежаваше отлични лаборатории. Експериментите във връзка с
разработките на Института бяха провеждани в Дахау. Затворниците биваха
потопявани във вани с ледена вода с измервателни уреди, поставени в техните
отвърстия, за да се следи тяхната мъчителна смърт. Др. Хубертус Страгхолд, който
ръководеше медицинския екип на авиацията потвърди, че е чувал, че в Дахау за
експериментите се използват хора.
На 15 май 1941, Др. Зигмунд Рашер написва писмо до Химлер, искащо разрешение
да използва затворници от Дахау за експерименти по психология, свързани с
изпитания при големи височини. Рашер се оплаква, че подобни експерименти изобщо
не са правени върху хора. “Експериментите са много опасни и не можем да си
позволим да използваме доброволци”. Молбата му бива удовлетворена.
Дахау беше пълен с комунисти и социалдемократи, евреи, свидетели на Йехова,
цигани, свещенослужители, хомосексуалисти и хора, които не одобряваха нацисткото
правителство. При влизане в Дахау, затворниците изгубваха своя законен статус,
косата им биваше обръсната, притежанията им – конфискувани, хранеха ги зле и ги
използваха като роби и за корпорациите и за правителството. Есесовските пазачи
бяха брутални и садистични. Идеята да се тестват затворници в Дахау беше детето с
мозъчно увреждане на Ерих Хипке, главен хирург на Луфтуофе. Между март и август

1942 в Дахау бяха проведени мащабни експерименти в името на благоденствието на
германските въздушни сили. Експериментите се извършваха в камера за ниско
налягане, в която можеха да бъдат симулирани височини от порядъка на 68,000
метра. Обектите биваха поставяни в камерата и височината биваше повишавана, в
резултат на което много от затворниците умираха. Оцелелите често претърпяваха
сериозни увреждания. Един свидетел, Антон Паколег, който бил изпратен в Дахау
през 1942 описва едно типично изпитание на налягане: “Луфтуафе достави кутия,
конструирана от дърво и метал. В нея беше възможно въздушното налягане да се
повишава или понижава. През малко прозорче можеше да се наблюдава реакцията
на обекта вътре в камерата. Целта на експериментите беше да се тества човешката
енергия и капацитета на обекта… да поема големи количества чист кислород, като
след това се тества неговата реакция спрямо намаляването на кислорода. Аз лично
съм гледал през прозорчето за наблюдение как обектът вътре в камерата оставаше
във вакуум, докато дробовете му се пръскаха. Някои експерименти съдаваха такова
налягане в главата на затворника, че той полудяваше и си скубеше косата в усилието
си да намали налягането. Деряха лицето и главата си с пръсти и нокти. Удряха
главата си в стените и пищяха, за да намалят налягането в ушните си тъпанчета.
Тези камери за екстремни нива на налягане обикновено завършваха със смърт на
затворника. Един краен експеримент с такава сигурност завършваше със смърт на
затворника, че ги използваха по-скоро за екзекуции, отколкото за експерименти.
Минимум 200 затворника умряха при тези експерименти.
Лекарите, пряко участващи в изследванията, бяха с много високи позиции: Карл
Бранд беше личен лекар на Хитлер, Оскар Шрьодер беше шеф на медицинските
служби на Луфтуафе; Карл Гебхарт беше Главен хирург на персонала на есесовския
Райх и полиция и на президента на Германския червен кръст; Йоахим Мруговски
беше шеф на Института по хигиена на СС във Уафен, и т.н.
Първото човешко морско свинче беше един евреин в добро здраве на възраст 37
години. Химлер покани 40 висши офицери на Луфтуафе да гледат филма с един
затворник, който умира в нагнетателната камера. След тестовете в нагнетателната
камера, започнаха експериментите на студ. Те се състояха в потопяването на
затворници в замръзваща вода и наблюдение на жизнените им признаци. Целта
беше да се открие причината за смъртта. Отговорът беше поражение на сърцето.
Басейните биваха напълвани с вода и във водата се добавяше лед, докато водата
достигаше 37,4 по Фаренхайт, а затворника биваше или по халат, или съблечен.
Температурата се измерваше ректално, или през стомаха. Понижаването на
телесната температура до 32 градуса влияеше ужасно върху субекта. При 32 градуса
той губеше съзнание. Биваха охлаждани до 25 градуса. Най-лошият експеримент
беше извършен върху двама руски офицери. Те бяха поставени в басейна
съблечени. Час след час минаваха и макар, че обикновено замръзването настъпваше
за 60 минути, след два часа те все още бяха в съзнание. След третия час, единия
каза на другия, “Другарю, кажи на този офицер да ни застреля”. Другият отговори “Не
очаквай никаква милост от това фашистко куче”. След това си стиснаха ръцете и си
казаха сбогом. Експериментът продължи поне пет часа, преди да настъпи смъртта
им. В Дахау бяха провеждани и експерименти по сухо замразяване. Един затворник
беше изнесен навън през нощта, когато беше изключително студено. Докато лежеше
покрит с ленен чаршаф, на всеки час върху него изливаха по едно ведро с вода. При
следващите експерименти затворниците просто биваха оставяни голи навън с часове
при минусови температури. Химлер даде разрешение да преместят експериментите

в Аушвиц, където беше по закътано и поради това, че затворниците виеха по цяла
нощ, докато замръзваха. Физическата болка при замръзване беше ужасна. Субектът
умираше инч по инч, сърдечните удари ставаха изключително неравномерни,
възникваха трудности при дишането и ендема, ръцете и краката замръзваха до бяло.
Когато Германците започнаха да губят войната, авиационните лекари започнаха да
пропускат техните имена в документите на Химлер поради страх от бъдещи
обвинения.     
http://www.xs4all.nl/~sm4csi/nwo/MindControl/mind_control.htm   Следва...