ИСТИНСКИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ НА ЕДИН ШПИОНИН С ПСИ- СПОСОБНОСТИ
От Дейвид Моорхауз
Бившият военен разузнавач, владеещ далечно виждане Дейвид Моорхауз, разкрива
прикритието за престъпленията по време на войната в Персийския Залив
(част 2)
ПРИКРИВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА В ПЕРСИЙСКИЯ
ЗАЛИВ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО
Антъни Сатън пита: “Защо прикриване?” Според Моорхауз американското
правителство не искало да поеме отговорност за хилядите нещастни случаи по
време на войната. Ние предлагаме друга причина. Притежаваме доклад, че САЩ са
позволили износа на тези агенти с пси-способности до Ирак преднамерено и дори
някои членове в правителството са имали капиталовложения във фирмата, която ги е
подготвила за Ирак. “Тези пси-войници са част от пъзела, свързан с Пустиння Буря.
Една изкуствена война срещу изкуствено създаден враг. Защо ли? Защото не можеш
да получиш бюджет за отбраната, ако нямаш правдоподобен враг. Ако такъв не
съществува, създаваш си го ти.”
Родни Стич потвърждава тези твърдения в своята монументална енциклопедия на
престъпленията и прикритията на американското правителство, озаглавена “Да
измамиш Америка”. Той пише в големи подробности (има една цяла глава,
озаглавена "Бенк ъв Лаворо и Иракгейт") за скандала в който Банка Национале дел
Лаворо (BNL), посредством своя клон в Атланта, е била използвана за да отпусне
заем за над 35 милиарда долара точно преди войната в персийския залив. Стич пише
“…през ноември 1989, служители на Белия Дом са гарантирали изплащането на
заеми от банките на Ирак за закупуването на американски селскостопански продукти
по програма, провеждана от американска Корпорация за отпускане на кредити за
стоки – от нейния отдел за селскостопанскии продукти. Одобрението потвърдило, че
американските данъкоплатци ще обезщетят банките, отпуснали заема на Ирак за
закупуването на хранителни стоки, в случай, че Ирак не го изплати…
“Тези заеми дали на Ирак възможността да нападне Кувейт. Всъщност,
американските данъкоплатци, посредством своите лидери, направиха възможно
ужасното кръвопролитие в Персийския залив… Част от парите, осигурени от САЩ, са
били използвани за закупуването на отровния газ, използван в иракските кюрдски

селища – голяма част от него е закупена от “Кардоен Индъстриз в Чили” – “авоар” на
ЦРУ. “Кардоен” са доставили значително количество военни материали на Ирак под
ръководството на ЦРУ.”
Относно войната в Залива, Моорхауз пише: “…всеки войник, намиращ се по посока
на вятъра при тези пожари трябва да е вдишал този вирус, или каквото и да е било
това”. Последиците са ясни. Така нареченият “Синдром на Персийския Залив” (GWS)
е пряк резултат от това въздействие. Министерството на отбраната е знаело за това
и остава отговорно за хилядите случаи на заразяване на ветераните с това
химично/биологично оръжие.
Какво мисли Моорхауз за това днес?
“Мисля за това всеки ден”, каза Моорхауз с отпаднал глас. “Ние знаем, че сме били
манипулирани да (1) бъдем способни да го потвърдим, но (2) да не сме способни да
го потвърдим със задна дата. Те го отрекоха. Казаха, че никога не се е случвало.
“Първо казаха, че има нещо в това”. След това взривихме един химически склад.
След това казаха, че били два химически склада. Проблемът е, че американските
хора продължават да прощават този вид предателство. Те го пренебрегват и с това
го прощават, така, че подготвят почвата това да се случи отново. “Те стояха там,
мъжете, които знаят, и открито ни излъгаха и казаха, че това никога не се е случвало.
Генерал Пауел се изправи пред Конгреса и пламенно отрече, че е знаел за това, или,
че е имал доказателства за това, което отново е “благовидно отричане”, защото
никой не го бил информирал за това.
Виждал съм да се тества на изпитвателния полигон Дъгуей в Юта нещо, което се
нарича “анти-танково свиване на корпуса”. Милисекунди преди да удари, то изпраща
една бяла гореща струя плазма, която предшества удара на корпуса и пробива една
дупка през бронята със скорост по-голяма от скоростта на звука и изсипва стопения
метал във вътрешността на танка, при което всичко вътре се превръща в желе. Ето
как бяха убивани иракските танкове в пустинята.
Това, което покривалото на корпуса прави е, че милисекунди преди да удари,
експлодира в здраво като кабел полимерно покритие, което обгръща танка както
октопода обхваща плячката си. Това дава на късо всичко. Този полимер незабавно го
обвива и се свива. Силата на полимера взриви хидравликата на един танк М-60,
когато той се опита да завърти купола. Той запечатва всички люкове. Покритието
дава на късо комуникациите.”
Защо не са се похвалили с това?
“Защото”, обяснява Моорхауз, “този струващ 900 милиарда долара годишно
промишлен комплекс, тези алчни подпалвачи на войни, които създават и продават
оръжия на трети страни, не го искаха, тъй като било твърде евтино. Освен това, ако
започнеш да спасяваш животи и да разрушаваш оборудване, ще принудиш
дипломацията да отиде на мястото си като средство за разрешаване на конфликтите
през новото хилядолетие. Затова започваш да затягаш пазара на смъртта и
разрушенията.
“Има членове на Конгреса, които са определили милиарди долари от данъците като
помощи за производителите на оръжие. Затова, когато производителят ги прави и
продава на някой тиранин от трета страна, който не може да си позволи да си купи
дори мляко на прах за бебетата, които гладуват в неговата страна, но си купува 12
реактивни самолета, които не може да си позволи, кой ги плаща? Американския
данъкоплатец. Сега ние плащаме на производителите на оръжие, на търговците на
оръжие. И плащаме сметката на този тиранин, когато той не се издължи.”

Това се прави при всеки военен конфликт пред 20 век. Войната в Персийския Залив
беше най-скорошният случай за генериране на печалби за производителите на
оръжие и техните банкери, както и начин да се оттърват от населението, т.е.,
пушечното месо (военния персонал) и “безполезните лапачи” (не носещите полза,
изчерпващи ресурсите хора).
(със съкращения)
от Nexus Magazine, Volume 4, #6 (October-November 1997).
editor@nexusmagazine.com                                                                                                                      Следва...