Днес бе ден за...Всъщност,аз съм от онова поколение станало жертва на прехода и ще си отиде като такова.Някога вярвах,някога ми се щеше да засветя като син светофар,обаче после,когато и синята идея ме предаде си казах ""Аз бях до тук!!!"" Днес четох Вазов...                                                                                                                                              ВЪЗПОМИНАНИЯ ОТ БАТАК
(Разказ от едно дете)

---

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак ?
Хе, там зад горите…много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съвземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях…
С топор ги сечеха, ей тъй…на дръвника;
А пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика…
И издъхна бачо… А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта протече из наший капчук…
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума…
Но те бяха много; пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде не знам,
и над татка фана да вика, да плаче…
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколят:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха и кравата и волът.
Тогава побегнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина-
казаха , че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша , чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря…
Та и много още дяца и невести.
А кака и леля , и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам , чичо, как пискат они!
И детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха ! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно , пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама , за тата.
Но поганска вяра да чуя не щях!
По-добре умирвах , но не ставах турка!
Като ни пуснаха , пак в Батак живях…
Подир две години посрещнахме Гурка !

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние , както те ни клаха;
но нашето село , чичо, запустя,
и татко и мама веки не станаха.
Ти , чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм от тамо…много е далече…
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко ; зима дойде вече.

После ,Вазов ме отведе към стиха на един малко известен пловдивски поет Тодор Чонов ...                                                                                                                                                                              
Някога обещавах ти замъци
и обсипвах те с комплименти.
Днес досадно ти дрънкам за данъци,
за франчайзи и за патенти.

Не, не съм бил разглезен от славата
и суетата ми беше чужда.
Но от днес заебавам държавата,
тя от мен не изпитва нужда.

Ще си метна кура на рамото,
твоята я вземи под мишница
и да отпрашим отново двамата
към някоя солунска митница.

Ти – безразсъдница и безсрамница,
аз – да не говорим за мене
и да преминем онази граница
на безглаголното ни търпение.

Нека оная, трицветната, хленчи
като смачкан априлски олук,
нека я пипат рапърът Енчев
и Румънеца – тук... и тук...

Нека оная окаяна пленница
я изнасилват смугли цигани.
Да блудстват с нея царе и мошеници
и разни плевенски лигльовци.

А когато Вазов разсърдено
ме начеше с бастуна епичен,
да му кажа със спазъм на гърлото:
“От батака съм, чичо...”            
                                                                                                                                                        ...какви хубави стихове само,нали(?)
...и за поредна година си попълних формуляра за зелена карта , защото вече не вярвам , а и няма за кога!