Помислих ,че от работа
стиховете ми окуцяха,
страхувах се,
че не ми е останала фантазия,
но влизайки в дома си
видях очите ,които исках да видя
и разбрах ,че съм се лъгала.
Мисълта потече като река
от разтопени ледници...
Наля ми вино
истинско ,като тебе,
разпръсна пяна от нежност,
раздвижи кръвта ми,
докосна чашата ми,
а аз тебе с целувка,
взе ме в скута си
и почувствах
как сърцето ми бясно препуска.
Усетих порива
и онова ,което ни свързва,
свещ ми запали,
сетивата отвърза,
телата разголи,
страстта ни обвърза,
Вече бях истинска
само за тебе.
Люби ме...