Галиш я
любиш я
късаш я
с клеймо
я жигосваш
царска лилия
на душата
изписваш я
в малка вещица ренесансова
ти
преоткриваш я...
и я предаваш
да я събличат
да я хулят
да я горят
да се гърчи на кладата
стенеща ,бездиханна, отлитаща...
И уморен от бягството
изтощен
търсиш топлината на скута и...
 
Врата се затваря
врата се отваря
пред нея -бъдещето
а то, вече е минало.
Няма я.
Лилията остана...