Тъжна съм,сърцето е почти умряло
няма пулс в моята душа
тлеят спомени- увяхнали
останки мъртви от хубави дни.
Нишка от мисли към тебе отправям
мисли по нежни от пролетта.
Сърцето съвсем слабо ми бие
всред пепел останала от жарта.
Виждам се млада в бяла премяна
със разпилени буйни коси
като самодива ,тайнствена цяла
да бродя в твоите черни очи.

И гледах тъй дълго, поглед днес нямам
звук да отроня не смея дори...
и нощния вятър облаци черни подгони 
с големи и хищни криле,
звездите закри ми, гръм се разнесе
капки зарони в туй мрачно небе.
Всичко изчезна ,погълна го мрака
останаха само мойте сълзи.

А някога за тебе стихове пишех,
пропити с любовни стрели.
Сега в душата ми спомени дишат
и сипят се в нея безлики лъжи.