тежиш...като попско проклятие...неотменен си като клетва...неизбежен като разпятие,изкупление сковано от летви...очакван си като възкресение...като смъртен грях си отричан...жадуван си като прегрешение,обречен си да бъдеш обичан...колко дни на отричане...колко дни в мълчание...колко време в необичане и в недокосване...
колко неизречени думи...колко обреченост в сърцето...как изтръпнаха ръцете от протягане към ореолната ти утопичност...не разбра ли...искам да те преживея и изпитам...за това...не изпълвай междуредията с мълчание...достатъчно е празното в очите ми...не искам мойта обич сред убитите...

prekrasno e mili4ka....ne iskam moita obi4 sred ubitite