Този мъж ,под  аватара ми се казва М. П. Спасов.Живее във Видин и в Чикаго.Има жена и дъщеря на 16 години,но семейното му положение е ""разделен"",всъщност от тук  започна всичко.Запознахме се в един сайт за запознанства.Престоят ми там бе кратък,80 дни.Сайта ми приличаше на една огромна болница,а потребителите и на пациенти хроници,страдащи от несполучливите си бракове,от самотата си,от прaзнота,от липса на внимание,на ласка,на секс.Разглеждах профилите и потъвах в това голямо,но мъртво море,докато един ден срещнах Него-Рицаря,който не знам защо,не ми приличаше на пациент, пишеше/говорише трогателно.Бе юли,срещнахме се,много набързо,точно за 15 минути,в една градинка близо до Пирогов,харесахме се...и се започна едно писане,по скайп,смси по джиесем,и от този момент започна и неговото идване,което зависише от времето и моето търпение...Бях му различна,интересна,откровена до болка,фея му бях,зряло жито,което чака само да го смелиш ,опечеш и да стане пухкав бял хляб,сочна праскова му бях,която се стича по устните му  та чак по пръстите и надолу доо ...него,перфектната любовница му бях,приказната магия,мъдрата разказвачка на приказки,жената която му даваше много,много...вече бе зима,той пишеше от Америка,любиха се  мислите ни,любихме се с думи...после се оказа,че макар и разделен живеел със съпругата си под един покрив,заради детето,но емоционално не били обвързани,преглътнах го,обичах го,стигаше ми да дойде няколко пъти през лятото и така до следващото...аз съм свободна и това ми стигаше,стигаше,само това исках,исках мъничко...чата естествено продължаваше,обещанията,че ще дойде също,прекарвахме заедно часове,следваше пращане на снимки,много снимки,на него,на дъщеря му,на виличката в Зелен,целият му живот,събран в една папка ""Максимус""...трябваше да съм му съпричастна и му бях...Вече  е май,той отново е във Видин,кандидатства психология в университета в моя град,казва ми да се радвам,че ще съчетае полезното с приятното,че ще бъдем често заедно...отново имаме срещи,но съвсем за кратко,целуваме се по детски в градската градина,желаем се,но той бърза,точно сега мисията му била друга,а и иска да бъдем заедно за дълго,за по дълго...Чата продължава,продължава дори и по електронната поща...аз чакам,чакам,живея с мисълта само за тези няколко дни с него...след 440 дни ми се обажда женски глас и се оказва,че освен съпруга си има и любовница,от неговияг град, семейна,работи като администратор в хотел ""Видин"",ползват безплатен терен,просто му е удобна...смазана съм,мечтите ми се разбиват,потичат кървави...До днес кървя,не очаквам нищо,знам че няма нищо...Само едно не мога да разбера-защо му бяхме необходими аз и думите ми?Защо?     P.S.Сега вече знам,че всичко е прах и пепел!!!                                                                                            x                                                                                                                                                                                                                                             x                                                                             

ех, мила ми ерато,
таз твоя "героиня" все в подобни неща се заплита. за хубаво ли е, за лошо ли, ми е трудно да взема отношение, желая "й" сила и кураж и дано излезе повече жива от ситуацията....

я се стегни! и го дай по-бойно! мога да ти отговоря защо, но няма да повярваш:)))
време е да забиеш някой готин мъж, без убий ме обичам те, умри шта взема!