Имам нужда от свещ и тъга
да нахраня душата си.
Всяка вечер я чакам,
а тя си отива
с разранени нозе. Преди залеза.
Нито аз, нито Тя е от тук.
Нито Тя, нито аз сме за някъде.
Но я срещам понякога.
Като мене - сама.
И тогава вечеряме заедно.

Боже,
защо са ти били сътрапезници?
Не е бил само Юда.
Всеки те е предавал с нещо.
Но за да имаш Съдба,
някой трябва да те целуне.
Друг - да плати сребърниците...

Погледни ме.
Не виждаш ли свойта ръка
във всичко, което пиша?
И всички, които обичам?
Като теб съм сама.
Като тебе съм ничия.
За да нямам предатели,
вечерям сама.
Без приятели.
А Юда има.
И е жена.
Помогни ми да я обикна.