...страхувам се,че не мога да заспя,а после се страхувам от сънищата...в тях ,все се скитам гола и боса,с разранени крака...а после...притихнала под плачещи дървета пиша нестигащи писма,с мастило от сърцето ми...и рано или късно се събуждам в реалността...а в нея зазидани думи в стени от мълчание...а между тях,твоето обещано и мойто невзето... да заспя...или не...