Няма те!Понякога имам чувството,че никога няма да те видя,чуя...но за кратко(!)...
после улавям тази мисъл,смачквам я и я изхвърлям далеко от мен...и започвам да си мечтая за теб,няма значение,че те няма  в реалността,по важно е,че си тук в сърцето,в мислите ми...Много ми липсваш!Знам,че понякога влизаш тук,знам!А, тази песничка си слушкам най-много когато боли от това,че те няма,песничка- мечта... 

""Някъде отвъд дъгата,
някъде нависоко
и там в сънищата,
които си сънувал
някога в твоята бебешка люлка...
Някъде отвъд дъгата
сини птици летят
и мечтите,които си имал
те наистина се сбъдват...
Някой ден като видя падаща звезда,
ще си пожелая да се събудя на място
където облаците са далеко,
където проблемите се топят
като лимонови бонбонки
някъде,където опира комина на къщата
там можеш да ме намериш...
Някъде отвъд дъгата
сини птици летят
и мечтите,които дръзваш да имаш
о,аз защо не мога да имам?
Виждам зелени дървета
и червени рози също,
виждам ги как цъфтят
за теб и за мен,
и си мисля ""колко е прекрасен животът""?
Виждам синьото небе,белите облаци
и блясъка на деня,
но ми харесва нощта и си мисля:
Колко е прекрасен животът!
Цветовете на дъгата, са толкова красиви на небето,
виждам също лицата на хората,които минават покрай мен,
виждам и приятели,които се ръкуват:
""Как си""?...
Те,обаче искат да си кажат:
Аз...Аз те обичам!
Децата ни първо плачат...Гледам как растат,
ще научат много когато пораснат
и си мисля:""Колко е прекрасен  животът"!
Някой ден,като видя падаща звезда,ще си пожелая,
да се събудя на място,където облаците са далече,
където проблемите се топят като лимонови бонбонки
някъде,където опира комина на къщата...
Ето къде ще ме намериш,някъде отвъд дъгата
и мечтите,които си дръзнал да имаш...
Защо...Защо аз не мога да имам...?

P.S.някой ден...