....червена лампичка 

      Светна Ми,


вой на сиренаа...

след нея

хвърлям задръжките...

след тях...

ризата ми тайорна падаа

после полата...

смъквам чорапите

тези копринените

оставам облечена по бельо...

очертава тялото ми Сатенено

очертава формите ми

прикрива онова интимното

...завъртам се грациозно...

не,предизвикателно

като танцьорка в нощен бар

на пилон...

и в полутъмното

някой жартиера ми сваля

и оставам по себе си...

упоена,от звуците

от въздишките,от дима

подарявам голотата си

щом мълчи любовта...

хехх,неприлично дълго чакахме

хайде

тръгваме си

Душа!!! 
            
                                                                                                                                                          

Гоним се във водовъртежа на реката от говорене, въртим се в

кръговъртежа на пустословието и словоблудството. Блудстваме със

словото.Говоренето уби езика.


P.S.Позволено ми е да изтрещя,нали?