...някога
      трябва да съм зачевала с теб
             и да  съм те  носила  в утробата си...
                           и  докато си  пил  живителните ми  сокове
                                         и  си  подпирал с крака  сърцето ми
                                                      кръвта  ни  да  се е сливала...
                                                                  ала  после
                                                                         спазвайки  всички  природни закони
                                                                                         е трябвало да те  родя
                                                                                                       и  ти да си тръгнеш...
                                                                                  за да боли толкова от това ,че те няма...(!)   
                                                                                         
  
                 
                   

И не се губи повече! :)))

http://wonder.blog.bg/poezia/2010/01/26/bezdna-ot-sila.480006

Колко много красота има в тъжната истина...

Сега липсваш ...

Болката е маркер за живот, без нея светлината не е ярка...

Поздрав!:))

толкова тъга ?
:))

Ти си толкова светла, мъдра и добра - не трябва да има болка при теб!
Нека при теб, до теб бъде човек, който те дари с радост, който истински ще пази сърцето ти! В истина... Хубав стих!