...сама вървя по пътя безпосочен,единствено ме е прегърнал вятъра,
немирни пръсти вплел е в косaтa  ми,
повдига роклята ми закачливо и кани ме да полетя с него в бъдното,
ала не мога,без крила съм ,дори останки няма от мечтите,
а и някога от там дойдох,за теб,за да те очаквам тук,до твойто тихо  идване...

...има едни рани,които никога не зарастват,сопорират завинаги,разяждат
до гангрена...има болки,които никога не минават и не се купират с нищо,
до момента в който си отидем завинаги и забравим отлитайки  - там някъде,
където светлината ще ни приюти и ще ни направи част от себе си...
как ми се иска ,да съм си тръгнала - завинаги...(!)