16.02.2012/10h12"/...на касата,на една бензиностанция...
най накрая съдбата ни уреди среща,
макар и за две,три минути...минути,в които разменихме по едно изречение...
""Знаете ли,имате двойник"" - казах аз...
""Възможно е""  - отвърна той...
Каква ирония...обезумяла и ослепяла от болката не го видях,но го усетих...
 вече бях изгубила надеждата да го срещна някога  -  от плът и кръв,жив...
Очите,гласът,маниера,всичко ми бе познато,но вече не знаех там ли съм
или отново съм в някакъв сън,но този път ... хубав...
  
""спаси ме сега,преди светът ми съвсем да се срути...спаси ме
от мен самата,преди да настъпи зората...
спаси ме сега,на прага съм на косача
нима не виждаш,че държиш ключа,който ще освободи умът ми...
спаси ме сега...защото копнежа по теб....ще ме погуби""...