...някой ден, 

 ще ме обичаш

 в приказка една   

 ще съм твоята принцеса      

  чакаща те на брега... 

 някой ден      

 ще ме обичаш           

 в далечен райски кът     

и от пясъците златни ще събираш

разпилени перлички от обич по брега...

... някой ден

ще ме обичаш

и ще ме откриваш

в шепота на                    

на морската вода

в полета на птица цветна

във небето

в булото на нощен звездопад...

някой ден

ще ме обичаш

там в прибоя

на една скала

разпиляла свойта нежност

думи за любов да ти редя...

някой ден

ще ме обичаш

ще прегръщаш огънят в мен

ще притихне в тиха Вечност

Любовта ни Цяла

а душата ми

ще заблести до теб

някой ден (!)                                                                                                                                                                             

А, като се сетя, че и аз все си повтарям:"някой ден" .... надежда, надежда, само това ще е до този "някой ден". :)
Поздрави,
Тита.