Тъжен залез кърви над гората

 

като прясна отворена рана.

 

С тъжен ромон звъни на житата

 

светозарната сребърна пяна.

 

 

Уморения ден догорява,

 

плаче вятърът - сбогом навеки!

 

Свечерява сега, свечерява

 

над смълчаните бели пътеки.

 

 

Всеки своя пътека си има,

 

всяка бърза и търси човека

 

И аз имах пътека любима,

 

и аз някога имах пътека!

 

 

Още крачка - и ето го края! -

 

Извървяна е тя, извървяна

 

Какво с мене ще стане, не зная,

 

но едва ли пак пътник ще стана!

 

 

Много мили неща аз разлюбих,

 

дори погледа кротък на мама.

 

Имах всичко и всичко загубих -

 

няма щастие, щастие няма!

 

 

Сам да бъдеш - така по-добре е,

 

нищо в нашите дни не е вечно!

 

И най-милото ще отмилее,

 

и най-близкото става далечно.

 

 

Всяка клетва е само измама,

 

всяка нежност крий удари груби. -

 

Нека никога нищичко няма,

 

за да няма какво да се губи!

 

 

Всеки огън гори - догорява,

 

никой извор во век не извира.

 

Туй, което цъфти - прецъфтява,

 

туй, което се ражда - умира.

 

 

Всеки друм става тесен за двама,

 

всяка радост е бременна с мъка.

 

Нека никога срещи да няма,

 

за да няма след тях и разлъка!

 

 

Догорелия ден над гората

 

нека само кърви като рана

 

Нека тъжно звъни на житата

 

светозарната сребърна пяна.

П Пенев

P.S./ до този,който си знае!!!/

макар че е песимистичен. Нищо вечно няма! Не можем да сме вечно щастливи, но не заслужаваме ли поне малко?!:)) Поздрави, мила!

Хареса ми и благодаря ти, че ми го припомни, макар и тъжно...
Напомни ми незнам защо ето тези песни :

http://www.youtube.com/watch?v=oLLHb7dAKmo
и това
http://www.youtube.com/watch?v=t4QK8RxCAwo

....теб! Ще пиша тия дни, само да си поема малко въздух....
Спокойна нощ!....