_Сун-Дзъ каза:_

    Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.
    Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.

    Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.
    Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.

    И макар да сме чували за глупава привързаност в бойните действия, военното умение никога не се е свързвало с продължителни забавяния.

    Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.

    Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.

    Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.

    Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.

    Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.

    От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.

    Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.

    Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.

    Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.

    За да убиват врага, у нашите мъже трябва да бъде разбуден гняв. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.

    Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.

    Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.

    Ето защо смисълът на една война трябва да бъде победата, а не продължителните военни действия.

    И нека се знае, че пълководецът е повелител на съдбата на народа; той е човекът, от когото зависи дали нацията ще живее в мир или ще е изложена на опасност.
    Нападение чрез хитрост

    _Сун-Дзъ каза:_В приложението на военното изкуство най-голямото постижение е да се завземе вражеската страна в нейната цялост и непокътнатост. Раздробяването и разрушението е недотам добро. За предпочитане е да плениш противниковата армия, отколкото да я унищожиш. Да заловиш живи бойците от цял полк, цяла рота или цял отряд, вместо да ги избиеш.

    Ето защо да водиш битки и неизменно да печелиш победи не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.

    Затова най-висшето постижение в пълководството е да осуетиш плановете на врага. На второ място е да нарушиш връзките между вражеските сили. Следващото поред е да нападнеш неприятелската армия на бойното поле. А най-слабата политика е да обсаждаш укрепени градове.

    Правилото е да не се обсаждат укрепени градове, ако това може да се избегне. Подготовката на отбранителни пунктове, подвижни стълби, мрежи и други съоръжения ще отнеме цели три месеца. А за изграждането на насипи покрай стените ще са нужни още три.

    Пълководецът, който е неспособен да овладее яростта си, ще нареди на хората си да се хвърлят в атака и да пълзят по стените като множество мравки. Накрая една трета от тях ще погинат, без крепостта да бъде превзета. Такива са пагубните последици от обсадата.

    Ето защо способният водач покорява вражеските войски без сражение, превзема градовете, без да ги обсажда. Той завладява страната, без да води продължителни бойни действия.

    При непокътнати сили той ще придобие господство в държавата. И без да изгуби ни един човек, триумфът му ще бъде пълен. Това се постига чрез способа на нападение чрез хитрост.

    Правилото при този способ е следното: ако по сили превъзхождаш десетократно врага — обкръжи го; ако го превъзхождаш петкратно — нападни го; ако го превъзхождаш само двукратно — раздели армията си на две.

    Ако силите са равни — предложи му битка. Ако войската ти е донейде по-малочислена — избегни я. Ако си неравностоен всячески — премини в отстъпление.

    При все че упорита битка може да води и малобройна войска, накрая тя ще бъде покорена от по-голямата.

    И така, пълководецът е крепостната стена на Държавата. Ако крепостната стена е изрядна, Държавата ще е силна. Ако в крепостната стена има пролуки, Държавата ще е слаба.

    Има три начина за един владетел да навреди на войската си:
    — Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.
    — Като се опита да ръководи войската така, както управлява държавната администрация, бидейки в неведение относно вътрешните условия и порядки. Това поражда смут в съзнанието на бойците.
    — Като се намесва в дейността на командирите, бидейки в неведение относно военния принцип за гъвкавост и приспособяване към обстоятелствата. Това разколебава бойците.

    А когато войската изпадне в смут и неувереност, владетелите на съседни държави със сигурност ще се възползват и ще предизвикат беди. Така се поражда безредност в армията и победата се отдалечава.

    И тъй, можем да заключим, че за победа е необходимо наличието на пет предпоставки:
    — Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.
    — Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.
    — Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.
    — Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.
    — Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.

    Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.

Признавам най-откровено, че се възхищавам от Сyн Дзе

Отричам насилието във всяка негова форма, но пък начина на водене на бойни действия измислен от Дзе е възможно най-ефективен, т.е. избягват се много човешки жертви и страдания...

ами то повечето неща важат и сега, защото ежедневно водим нашите си малки битки с трудностите в живота. Беше ми интересно. Поздрави!

Искаш ли да възцари мир, научи добре "Изкуството на войната" .. :) На мен най-много ми харесва това:

"А ако не познаваш, нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка."

И тъй като не винаги има как да познаваш врага, опознай себе си! Ние не се познаваме. Онзи, който може да заповядва на себе си, да подчини себе си сам, ще надделее според мен във всяка битка.