_Сун-Дзъ каза:_

    Някогашните велики пълководци отпърво са се застраховали от възможността за поражение, а сетне са изчаквали сгода да сразят врага.

    Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

    И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

    Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.

    Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението.

    Отбранителното положение означава недостатъчна сила. Настъплението — свръхсила.

    Пълководецът, изкусен в отбраната, намира най-потайни скривалища на земята. Онзи, който е изкусен в нападението, връхлита сякаш от небето. Усвоиш ли тези две умения, ще си способен от една страна да се защитиш, а от друга — да отвоюваш пълна победа.

    Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.

    Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.

    Да откъснеш есенен стрък не е проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната не е признак за остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата не е свидетелство за добър слух.

    Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.

    В противен случай победите не му носят нито име на мъдрец, нито слава на храбър воин.

    Той печели битките, понеже не допуска грешки. Недопускането на грешки именно прави победата сигурна. Защото това означава да се разгроми враг, който вече е сразен.

    Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно, и не пропуска мига, когато може да разгроми врага.

    Оттук следва, че успешният пълководец търси да влезе в бой, след като победата вече е извоювана; а онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой, а сетне търси победа.

    Добрият командир винаги се придържа към Моралния закон и бди за дисциплината и реда. Така той е в състояние да владее успеха.

    От методическа гледна точка във военното дело са налице следните показатели:
    — измерения
    — количества
    — изчисления
    — съпоставки
    — победа

    Измеренията произтичат от Земята; количествата — от измеренията; изчисленията — от количествата; съпоставките — от изчисленията; и победата — от съпоставките.

    Победната армия е спрямо разгромената като воденичен камък в едното блюдо на везните спрямо зрънце ориз в другото.

    Устремът на завоевателната армия е като отприщени води, сгромолясващи се в дълбока две хиляди стъпки бездна.