_Сун-Дзъ каза:_

    При война пълководецът получава заповеди от владетеля.

    След като е сбрал войска и е обединил силите, той трябва да приведе в съответствие различните й части, преди да ги разположи.

    Следва тактическото придвижване. От това по-трудно няма. Трудността при тактическото придвижване е, че трябва да превърнеш опосредствания път в пряк и злополучията в предимства.

    Така, ако поемеш по дълъг и обиколен път, но сполучиш да отклониш врага от неговия и макар да си тръгнал след него, успееш да пристигнеш пръв — значи владееш умението да подвеждаш чрез хитрост.

    Придвижването с войска е благоприятно. Придвижването с недисциплинирано множество е изключително опасно.

    Ако поемеш на поход с войска в пълно бойно снаряжение, с цел да имаш надмощие, възможно е да закъснееш. От друга страна, изпращането със специална мисия на бързо придвижваща се колона със същата цел, ще ти наложи да се лишиш от обоза и запасите.

    И така, ако наредиш на хората си да свалят броните и с оглед да вземат преднина ги принудиш да извървят сто ли, тоест двойно по-голямо разстояние от обичайното, без да спират ни денем, ни нощем — тогава командирите и на трите ти дивизии ще попаднат в плен на врага.

    По-издръжливите ще са начело. Изтощените ще изостанат. Така едва една десета от войската ти ще стигне на местоназначение.

    Ако изминеш петдесет ли, за да изпревариш врага, ще изгубиш командира на първата дивизия, а едва половината от войската ще стигне на местоназначение.

    Ако със същата цел изминеш трийсет ли, ще пристигнат две трети от войската ти.

    Следователно можем да приемем, че армия без обоз е обречена, защото без продоволствия войниците ще гладуват, а без снаряжение не ще бъдат боеспособни и ще погинат.

    Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели.

    Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата.

    Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

    Във война заблуждавай — и ще успееш.

    Съсредоточаването или разделянето на войската следва да зависи от обстоятелствата.

    Бъди бърз като вятъра. Бъди непристъпен като гъста гора.

    При набезите и грабежите бъди като огън. А когато си в покой, бъди непоклатим като планина.

    Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие — връхлитай като гръм.

    Когато плячкосваш села, разпределяй придобивките между бойците. Когато завладяваш област, раздели я на общински имоти, които да се предоставят в полза на войнството.

    Обмисляй и обсъждай, преди да предприемеш ход.

    Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.

    В наръчника за военно ръководство е казано:
    „На бойното поле изречените думи не достигат достатъчно далеч. Затова са въведени гонгове и барабани. Също тъй обичайните предмети не се виждат достатъчно ясно. Затова са въведени флагове и сигнали.“

    Гонгове, барабани, флагове и сигнали са способи, чрез които слухът и взорът на множеството могат да бъдат привличани към определена точка.

    Така множеството образува единно цяло, което не допуска смелчаците да нападат самостоятелно, нито страхливците да бягат поотделно. Това е изкуството да направляваш големи човешки маси.

    Като способи за въздействие върху очите и ушите на войската използвай при нощни сражения огнени сигнали и барабани, а при дневни — знамена и флагове.

    Цяла войска може да падне духом. Един пълководец може да загуби разсъдъка си.

    Войникът има най-висок дух сутрин. По пладне започва да унива. А вечер го тегли да се прибере в лагера.

    Ето защо мъдрият пълководец избягва войска с висок дух и я напада тогава, когато е мудна и склонна да се оттегли. Това е изкуството да се изучават състоянията на духа.

    Дисциплинирано и спокойно дочаквай да възникне сред врага безредие и суматоха — това е изкуството да се запазва самообладание.

    Бъди близо до целта, докато врагът е далеч; не се напрягай, докато той превива гръб; бъди сит, докато той гладува — това е изкуството да пестиш силите си.

    Въздържай се да пресрещаш войска, чиито знамена и обозначения са в строен порядък; въздържай се от нападение на войска, чиито редици са стегнати и уверени — това е изкуството да оценяваш обстоятелствата.

    Военно правило е да не напредваш по възвишение срещу врага. Нито да му се противопоставяш, когато той се спуска от възвишение.

    Не преследвай враг, който се преструва, че бяга. Не нападай бойци, изпаднали в ярост.

    Не захапвай стръвта, подхвърлена от врага. Не закачай войска, която се прибира у дома.

    Когато обкръжаваш врага, остави си вратичка. Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно.

    В това се състои изкуството да воюваш.