"...И славният някогашен игралец Дъбакът не можа да се стърпи. Дъхът му се спря, сърцето му заби и той забравен изскочи срещу Христина и мълчешком, блед като платно, заигра.

Вик на възхищение се изтръгна от стотина гърди, стотини очи заследиха двамата играчи. Дядо Корчан слезе от покрива на мелницата да гледа от по-близо и очите му светнаха от удоволствие.
Дъбакът сякаш не стъпяше на земята. С наведена глава, без да погледне наоколо, той се носеше като вихрушка и правеше неподражаеми движения с краката.

Ала след малко той се спря, като че ли от някоя внезапна мисъл.
Христина застана пред него и му рече:
- Ще те надиграя!
- О, о, да имаш да вземаш! - обади се някой от гледачите.
- Ще го надиграя!
- Може! - рече Дъбакът, уверен, че тя не може.
- Ще те надиграя - тупна с крак Христина. Тя бе прочута игралица и се надяваше на себе си, ала не знаеше какво може Дъбакът.
- Ще те надиграя - повтори гордо и предизвикателно тя.
- Не можеш - рече Дъбакът с поглед, който говореше за наивността й.
- О, о, не мога!
- Разбира се, че не можеш!
- Не мога ли? Добре! Ха да се обзалагаме! Искаш ли?

Дъбакът се засмя.
- Искаш ли да се обзалагаме? - рече пак Христина.
- Добре, да се обзалагаме - каза решително Дъбакът и като извади из кесията си алена копринена връв с няколко жълтици по нея, настави:
- Ако ме надиграеш, просто да ти са!
- Ще ли да си стоиш на думата? - извика разпалено и сериозно Христина.
- Това е облог - ще стоя! Ти що даваш?

- Ха сега де! - обади се някои от навалицата. Избухна смях.
Дядо Корчан цял сияеше от радост.
- Де да видим какво ще стане! - рече той и се обърна към Лазар.
- Дъбак, ще те надсмете моята унука!
- А? Ти що залагаш? - повтори настоятелно Дъбакът.
Всички чакаха, че дяволитата Христина се шегува и ще се откаже, но тя стоеше горда и права. В очите й се четеше решителност. Лицето й изпървом побледня, после пламна в огън. Тя засрамено наведе глава и прехапа устни. И като погледна в очите Дъбака, който упорито я гледаше, рече твърдо:
- Ако ме надиграеш, ще ти пристана!
Погледът на Дъбака се запали срещу нейния.
- Добре - рече с усмивка той, - ще стоиш ли на думата си?
- Убий ме, ако те излъжа! - отговори Христина.
Очите и на двамата светнаха. Навалицата загърмя от радост и висок смях. Лицето на дядо Корчан сияеше. Искаше му се да погали немирната си внучка.
Гайдата писна. Навалицата притаи дъх. Играчите застанаха един срещу други и едновременно почнаха.Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина. Тя се затича леко на пръсти и го замина. Двамата се изгледаха от глава до крака, като че искаха да покажат надмощието си един пред друг, и заиграха един срещу други. Христина размаха с кърпата, изви като лебед бялата си шийка и леко се понесе във вихъра на веселата свирня. Лицето й пламна, унесено се полусклопиха босилковите й клепки, завълнуваха се облите й гърди.
Дъбакът пък съвсем беше се забравил. С ръце, нехайно кръстосани отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения срещу противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място. После, като отърсваше глава да окапе едрата пот, която обливаше лицето му, той правеше движение, като че ще скочи назад. Христина, която дебнеше всяка негова стъпка, излеко и на пръсти политаше към него, но той подскачаше напред и тя неволно се намереше толкова близко до него, че усещаше дъха му и топлината от пламналото му мъжко лице. Той полека-лека се отдалечаваше и неусетно я увличаше по себе си, като че се шегуваше. Едно надмощие, едно мъжко надмощие личеше във всяко негово движение и Христина неволно падаше под силата му. Унесена, тя се мъчеше да победи, но след едночасова борба спря отмаляла и запъхтяла. И като отри потта от лицето си, едвам продума от умора:
– Не мога вече... Надигра ме!"
/""Ветрената мелница""/
P.S.Има ли я?Има ли го?Има ли?!?