Гъвкава тактика

    _Сун-Дзъ каза:_

    При война пълководецът получава командването от владетеля, сбира армия и съсредоточава силите.

    Не лагерувай на неподходящи места. В земи, където се пресичат главни пътища, обедини силите си със съюзнически. Не оставай задълго в опасни и уединени области. Когато си обкръжен, бъди хитър. Когато си отчаян, сражавай се.

    Има пътища, които не бива да се следват; войски, които не бива да се нападат; градове, които не бива да се обсаждат; позиции, които не бива да се оспорват; заповеди на владетеля, които не бива да се изпълняват.

    Пълководецът, който изцяло разбира предимствата на гъвкавата тактика, умее да направлява бойците си.

    Пълководецът, който не ги разбира, може да е сведущ относно местността, и пак да не успее благополучно да приложи познанията си на дело.

    Така чиракът във военното дело, невежа в изкуството на войната, дори и да е наясно с Петте предимства, не ще извлече най-доброто от своите хора.

    И тъй, мъдрият пълководец се съобразява при оценките си и със силата, и със слабостите.

    Ако така очакванията ти за благоприятен развой станат по-умерени, ще си в състояние да постигнеш същността на целта си.

    От друга страна, ако при голяма трудност си неизменно готов да се възползваш от всяка възможност, ще успееш да избегнеш бедата.

    Обезвреждай вражеските водачи, като им нанасяш щети и им създаваш спънки. Те трябва постоянно да са заети. Подхвърляй им изкусителни примамки и ги карай непрестанно да се втурват от едно място към друго.

    Изкуството на войната учи да се осланяме не на възможността врагът да не се яви, а на собствената си готовност да го посрещнем; не на вероятността да не ни нападне, а на обстоятелството, че сме направили позициите си непревземаеми.

    Пет опасни слабости могат да повлияят на пълководеца:
    — Безразсъдството, което води до гибел.
    — Малодушието, което води до попадане в плен.
    — Гневливостта, която може да бъде подклаждана чрез оскърбления.
    — Болезненото честолюбие, поради което той премного се бои да не се посрами.
    — Прекомерна загриженост за бойците, поради която той изпада в смут.

    Това са петте най-тежки гряха за пълководеца, а при война те са пагубни.

    Ако една армия е победена, а пълководецът й — убит, то първопричините следва да се търсят сред тези пет гряха. Нека върху тях се размишлява.


    Настъпление

    _Сун-Дзъ каза:_

    Стигаме до лагеруването на войската и наблюдението на врага.

    Преодолявай планините бързо и се настанявай в близост до долини. Когато строиш бивак, избирай високи, слънчеви места. Не изкачвай стръмнини, за да влезеш в бой. Толкова за воюването в планински области.

    Щом прекосиш река, отдалечи се от нея.

    Когато настъпващият враг прекосява река, не бързай да го нападаш посред нея. По-добре остави половината войска да премине и тогава нанеси удар.

    Ако си нетърпелив да влезеш в бой, не пресрещай врага близо до река, която той трябва да прекосява.

    Закотви лодките си нагоре по течението, с лице към слънцето. Не се движи срещу течението, за да влезеш в схватка с врага. Толкова за воюването по реки.

    Когато прекосяваш солени крайморски блата, нека единствената ти грижа е да го направиш бързо, без забава.
Ако си принуден да се биеш сред крайморско блато, то нека пред теб има трева и вода, а зад теб — дървета и храсти. Толкова за воюването сред блато.

    В сухи и равнинни местности заемай леснодостъпна позиция, но така, че да има възвишения откъм десния ти фланг и откъм тила.

    Това са четирите полезни правила в четирите клона на военното познание, които позволиха на Жълтия император да покори четирима отделни владетели.

    Всяка войска предпочита височините пред низините и светлите пред тъмните места.

    Ако се грижиш за хората си и строиш лагери на устойчив терен, войската ти не ще бъде покосявана от всякакви възможни болести и това ще ти донесе победа.
    Стигнеш ли до хълм или речен бряг, заеми огряната от слънцето страна, а склонът да бъде откъм десния ти фланг. Това ще е благотворно за войниците и ще оползотвориш предимствата, които ти дават природните условия.

    Ако след поройни дъждове реката, която желаеш да прекосиш, е придошла и разпенена, изчакай я да утихне.

    Местност с отвесни скали и буйни потоци между тях, с дълбоки дупки, тесни пространства, гъсталаци, тресавища и ледникови пукнатини трябва да се напусне по най-бързия начин и повече да не се доближава.

    Докато стоиш далеч от подобни места, трябва да накараш врага да ги доближи. И те да са откъм тила му, когато се възправиш срещу него.

    Ако в близост до твоя лагер има хълмиста област, езерца, заобиколени с подгизнала трева, долчинки с тръстики или гъсти шубраци, те следва да бъдат внимателно проучени и проверени. Защото това са места, където могат врагове да те причакват в засада или да се спотайват опасни шпиони.

    Когато врагът е в близост и е безшумен, той разчита на естественото преимущество, което тази позиция му носи.

    Когато стои надалеч и се опитва да предизвика битка, значи целта му е да напуснеш собствените си позиции.

    Ако лагерът му е разположен на леснодостъпно място, значи ти пуска въдица.

    Раздвижване между дърветата в гора показва, че врагът напредва. Наличието на препятствия сред гъсти треви означава, че врагът търси да всее смут сред хората ти.

    Ако във въздуха внезапно излетят птици, това е знак за засада. Подплашени в гора животни предупреждават за предстоящо внезапно нападение.

    Издигащи се в далечината колони от прах са признак за напредващи колесници. Когато прахта се стеле ниско, но нашироко, това предвещава приближаването на пехота. Когато прахта се разклонява в различни посоки, това сочи, че отделни групи са изпратени да събират дърва за огрев. Няколко облака прах, вдигащи се тук-там, свидетелстват, че войската се разполага на лагер.

    Смирени думи и усилени приготовления са знак, че врагът ще настъпи. Дръзки приказки и построяване като за атака са знак, че ще се оттегли.

    Ако най-отпред излязат леките колесници, а после се разположат фланговете, това е знак, че врагът се строява за атака.

    Предложения за мир, непридружени от клетва и договор, свидетелстват за коварство.

    Когато кипи дейност и войниците се строяват, значи е дошъл съдбоносният миг.

    Когато едни настъпват, а други отстъпват, това е уловка.

    Ако войниците се подпират на копията си, са изтощени от недояждане.

Ако проводените за вода започнат веднага да пият, армията се измъчва от жажда.

    Ако врагът види изгода в това да загуби надмощие и не положи усилие да го предотврати, значи войниците са уморени.

    Ако в някоя точка се съберат птици, значи мястото под нея е свободно. Нощната врява откъм вражеския лагер разкрива нервност.

    Ако в лагера има вълнения, авторитетът на пълководеца е нисък. Ако знамената и бойните флагове се местят, значи започват размирици. Ако командирите се гневят, значи войниците са изтощени.

    Когато една войска дава на конете си да ядат жито, коли добитъка си за храна, а мъжете не окачат канчетата си над лагерния огън — показвайки с това, че повече не ще се прибират в палатките си, — можеш да бъдеш сигурен, че са решени да се бият до смърт.

    Гледката на войници, които си шепнат на малки групички или си говорят унило, свидетелства за недоволство в бойните редици.

    Твърде честите награди означават, че врагът е на края на силите си. Твърде многото наказания разкриват бедствено положение.

    Ако първоначалното нападение е устремно, а сетне настъпи уплаха от числеността на врага, това показва пълна липса на разум.

    Ако пратениците се явяват със сладки думи на уста, това е знак, че врагът иска временно примирие.

    Ако вражеските войници застрашително напреднат донякъде, а после с часове останат срещу твоите, без нито да влязат в битка, нито да се изтеглят, това изисква изключителна бдителност и предпазливост.

    Дори войниците ти да не превъзхождат числено врага, те пак са напълно достатъчно. Това означава само, че не може да се предприеме директно нападение. Трябва да съсредоточиш всичките сили, с които разполагаш, за да държиш врага под око и да имаш пълната подкрепа на командирите.

    Който не проявява предпазливост и подценява противника, със сигурност ще попадне в плен.

    Ако войниците бъдат наказвани, преди да се привържат към теб, те няма да станат покорни. А ако не са покорни, са безполезни. Ако след като са се привързали към теб, наказания не им се налагат, те пак ще бъдат безполезни.

    Ето защо отначало към войниците трябва да се отнасяш човечно, но и да ги контролираш чрез желязна дисциплина. Това е сигурният път към победата.

    Ако по време на учения войниците неизменно изпълняват заповедите, армията е високо дисциплинирана. Ако ли не, дисциплината е слаба.

    Ако пълководецът проявява доверие към хората си, но винаги държи заповедите му да се изпълняват, изгодата ще е взаимна.