Една от най-закодираните книги в световната история е Библията. За съжаление, въпреки, че повечето хора на Запад притежават копие, малко всъщност са я чели. Ако бяха, щяха да разберат че са чели потресаващо обяснение как Сатаната е успял да наложи преклонение към себе си като към  Бог. Няма по изключително нещо от това госпелът на Сатаната да се чете гръмко в църкви и синагоги по цял свят и „вярващите“ да викат Алелуя! Считат че са по пътя към спасението , но на практика проклятието е там на където са се запътили.

Ще ви покажем някои проблясъци от някои от истинските събития, които са замаскирани в Стария Завет, но ви насърчаваме сами да ги прочетете в Библията. Когато стигнете до края, ще усетите истинския, серен мирис на Дявола.

Авраам

Авраам е патриарха на Юдаизма, Християнството и Исляма. Предвид  насилствената история на тези три религии, вероятно няма друга личност с толкова кръв по ръцете си както Авраам. Спомнете си , че това е онзи , който бе готов да отдаде в жертвопиношение своя собствен син на своето божество. Кой здравомислещ човек би искал да почита Бога на този луд човек?

Разбира се обаче, има една скрита тайна в опита на Авраам да извърши това ритуално жертвоприношение и тя е : Исаак изобщо не е негов син. Още по забележително е истинската самоличност на истинския баща на Исаак.

Ако прочетете глави 12 и 20 от Битие, ще видите че на два пъти Авраам се преструва на брата на иначе красивата си жена Сара (и полу-сестра), с цел да я предложи на богати и властни мъже. В единия случай не на кой да е , ами на самия египетски Фараон, а в другия случай на по-ниско стоящият цар наречен Абимелех.  Едва ли някой би преписал достойнство, чест, благородство, кураж и справедливост на Авраам. Той е олицетворение на своя мрачен, злокобен „Бог“. Жалката му страхлива защита е , че е направил това само за да спаси своя собствен живот. Това е човека толкова възвеличан от Евреи, Християни и Мюсюлмани. Това говори много за тези хора и техните вярвания. Авраам е първия в света възвеличан сводник който кара жена си да проституира, за да се замогне. И в двата случая това му носи  все повече богатства.

Забележете че Сара е почитана като образец за добродетел. Тя е била неплодородна и за да има Авраам все пак деца, тя му е предложила Хагар – нейната прислужница като втора съпруга. Забележете че Сара е била достатъчно богата, за да има лична прислужница и е допускала полигамия.  Забележете също така, че Хагар обикновено се определя като дъщеря на Фараона.

Авраам и Хагар имат син наречен Ишмаел (Исмаил – от който Мюсюлманите считат че водят своето начало в най-ранни времена). Ето какво казва Битие 16:12 за Ишмаел: „Той ще бъде между човеците като див осел,  ръцете му ще бъдат против всички, и ръцете на всички - против него,  ще живее пред лицето на всичките си братя“. Дали това не предопределя дългия конфликт между Евреи и Мюсюлмани, и изключителното насилие което често се свързва с Исляма и доктрината му за Джихад (Свещена война)?

Като по чудо, на 90 годишна възраст (Авраам е бил на 100??)  Сара внезапно става плодородна и ражда Исаак (според Битие). Истината обаче разбира се е следната: Сара никога не е била неплодородна. Тя ражда Исаак на много по-ранна възраст, и неговият баща е самият Фараон на Египет.

Синът на Авраам - Ишмаел е син на дъщерята на Фараона – Хагар. Докато доведеният му син Исаак е сина на самия Фараон. Авраам е тясно свързан с египетското кралско семейство. Исаак и Ишмаел - двамата имат египетската кралска кръв във вените си. Авраам и Сара не са скромните номади според наложения от Библията образ. По-скоро Авраам е регионалния губернатор (владетел) на египетската империя, патриарх на елитно семейство и близък на Фараона.

Това е ключово за разбирането на няколкото иначе озадачаващи събития от Библията. Библията е разказ за елитна старо-еврейска  фамилия която е имала и има до ден днешен огромно и пагубно влияние над света.

Египет е бил значително време под  управлението на „Hyksos“ (чуждестранни владетели) от Севера (включително земята на Ханаан/Канаан). Двамата – Фараона и Авраам са „Hyksos“. „Hyksos“ често са изобразявани като носещи плащеници  от „много цветове“.

Синът на Авраам – Ишмаел от фараонската дъщеря Хагар е имал предимство пред Исаак заради кралската кръвната линия която също като еврейството се предава по майчина линия. Освен това Ишмаел е собствена кръв и плът от Авраам, за разлика от Исаак. Авраам считал Исаак – сина на Фараона като заплаха която трябвало да се елиминира. Авраам завел Исаак до уреченото място където трябвало да направи жертвоприношението на своя си Бог но бил разубеден от Сара която го умолявала.  В Стария Завет истината е обърната наопаки, казвайки че Исаак бил предпочитаният син на Авраам а не Ишмаел, като по този начин историята става необяснима и невероятна.

Що се отнася до племенника на Авраам – Лот, той предложил двете си девствени дъщери на хората от Содом с думите (Битие19:8): „Ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате...“. „Бог“ по-късно унищожил Содом и Гомор но нямал никакъв проблем да запази живота на този зъл човек Лот който предложил собствените си девствени дъщери за изнасилвания. По-късно Лот и двете му дъщери извършили кръвосмешение и всяка му родила син (Битие 19:30-60).

Исаак отгледал Исав и Иаков, и скоро настъпил братски раздор между тях (Битие 25:27-34). Тези редове прикриват истината че Исав е подложен на бедност и глад от Яков, който след това настоял Исав (първородния син на Исаак) да предостъпи първородното си право на наследство на богатството на баща си Исаак, който пък го наследява от Авраам.

Иаков по-късно е наречен „Израел“, тоест този отблъскващ човек е истинския баща на израелската нация. Той, Авраам и Лот са трима от най-мерзките и отблъскващи характери в историята. Истински Сатанински триумвират.

Иаков (Израел) имал дванайсет синове и една дъщеря от двете си съпруги Лия и Рахел и техните лични прислужнички Бела (Bilhah) и Зелфа (Zilpah), които също станали негови съпруги, точно както Хагар станала допълнителна съпруга на Авраам.

Братска борба отново избухнала и ни се казва че единият брат (Йосиф) е продаден в робство в Египет от ревнивите си братя. Йосиф с неговата плащеница от много цветове (показваща неговото Hyksos наследство), крайно невероятно се издига от статут на презрян роб до главен министър на Фараона и практически управник на Египет.  Тази трансформация е сякаш африкански роб от памучните плантации в ранните години на 19ти век в Америка да се издигне до Президент, тоест това е не възможна версия от събития.

Истинската история е че Йосиф е част от изключително наследствено и влиятелно семейство с най-близки връзки до египетското кралско семейство и следователно не трябва да ни изненадва , че се е издигнал до степен съветник на фараона. Той е отгледан за това.

Йосиф направил своето семейство губернатори на земята Гошен в Египет, подарена му от фараона за неговата вярна служба. Гошен бил пълен с Hebrews (старо-евреи) и Канаити/Ханаити лоялни към Hyksos династията.

Тази династия обаче била отхвърлена в един момент и влиянието на Авраамовата фамилия претърпяло рязък спад. Новият управляващ режим в Египет нямал доверие и мразел онези които подкрепяли Hyksos-Фараоните. В Изход  1:8-14 четем:

8. И възцари се в Египет нов цар, който не знаеше Иосифа,

9. И рече на народа си: ето, родът на синовете Израилеви е многоброен и по-силен от нас;

10. Да измъдруваме нещо против тях, за да се не размножават; инак, кога се случи война, ще се съединят и те с нашите неприятели, ще се въоръжат против нас, и ще излязат из (нашата) земя.

11. И поставиха над тях надзорници на работите, за да ги изнуряват с тежки работи. И те съградиха на фараона градове за припаси: Питом и Раамсес (и Он, сиреч Илиопол).

12. Но колкото повече ги изнуряваха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече нарастваха, тъй че (египтяни) се страхуваха от Израилевите синове.

13. И затова египтяни с жестокост караха Израилевите синове да работят

14. И правеха живота им горчив с тежката работа над глина и тухли и с всяка полска работа, с всяка работа, на която ги караха с жестокост.

С други думи, Евреите прежияли катастрофален обрат на съдбата , когато династията от Фараони  която ги издигнала била свалена. Новата династия светкавично прочистила Еврейското влияние и ги подчинила в робство.

Елитното Авраамово семейство загубило всичко което имали, всичките привилегии на които се наслаждавали, всичката огромна сила и влияние които държали. И въпреки това,  с тях все още не било свършено.  Въпреки че нямали видимо богатство, те криели голямо съкровище. Установили тайно общество, финансирано от това съкровище, чиято цел била да работи за деня когато ще възвърнат предишната си слава.

Въпреки че били политеисти, както всички Евреи от онова време, в тяхното отчаяние и желание за мъст, те се обърнали още повече към едно конкретно божество, техния дивашки Бог на войната – Яхве. Бог на гръмотевици и светкавици, на вулкани и бури, разярен Бог, Бог на омразата и разрухата, на безграничното насилие и отмъстителност. Не друг , а самият Сатана.

Това древно общество е първото въплащение на Братството на Сенките. Тяхната задача – да се прикрият в сенките докато дойде време, когато ще се появят отново на открито , за да управляват земята.

В крайна сметка успели да внедрят един от техните в най-високата възможна позиция – главен министър на Фараона, точно както бил Йосиф. Въпросната личност е (Yuya) а Фараона бил Аменхотеп III. Някои изследователи считат че Yuya и Йосиф са една и съща фигура на основанието,  че Yuya е израстнал на власт по време когато Евреите са били роби, но на практика никой открит Евреин не би бил допуснат във вътрешните кръгове на Фараона. Знаело се е че Yuya не е египтянин. Той твърдял че е от Асирия. Фактически е бил прикрит Евреин.

източник http://armageddonconspiracy.co.uk/index.htm