Постинг
17.12.2012 15:52 -
Прогонването
Една от най-големите лъжи в историята е ,че Еврейските роби от Гошен били освободени от Моисей и им било позволено да напуснат Египет от Фараона, съкрушен от десетте напасти изпратени му от Яхве. Всичко около тази история е абсурдно. Ако египтяните били сериозно атакувани от „бога“ на еврейските роби, не биха се поколебали да избият и последния от тези роби. Напастите не се споменават в никой египетски исторически документ. Няма нищо за стотици хиляди новородени египетски деца които да са били систематично убити в една унищожителна нощ от ужасяваща, свръхестествена сила. Събитие което със сигурност щеше да бъде незабравимо и запечатано в египетската история завинаги. Събитие което би било толкова значимо че би представлявало неоспоримо доказателство за божествена намеса и би разтърсило Египет и цялото човечество из основи за вечни времена. И при все, не чуваме нито дума за такова сензационно доказателство за съществуването на Бог никъде другаде извън страниците на Еврейската Библия. Тази велика „Пасха“ (от Passover - преминаване/измъкване) изглежда не е отразена изобщо в египетската история. И въпреки това тя определя Еврейската религия. Една личност обаче все пак умира при тайствени обстоятелства – самия Тутанкамон. Той или е бил убит или е умрял защото е страдал от поне няколко генетични болести които са били „нормални“ в кръвосмешващата се царска линия на Египет. Факта че Лот извършва кръвосмешение със собствените си дъщери показва египетското влияние върху голямата Авраамова фамилия. Десетте напасти на Яхве може да са били спомените за природни бедствия които да са случили по време на Ехнатон. Също, говори се че катастрофалното изригване на гръцкия остров Тера (днешен Санторини) в Средиземно море може да се е случило в същия период, причиняващо странни феномени в целия регион. Ако Бога на евреите е триумфирал неуспоримо над египетските богове в апокалиптично изпитание на сила, тогава не би трябвало да има никакво съмнение че египтяните са щели да започнат да почитат еврейския бог като очевидно по-достоверен и правдоподобен Бог. Те не правят такова нещо. Продължават да почитат общоприетите си богове точно както преди. Следователно, ясно е че те не са вярвали че техните богове са били доказани фалшиви или са били надвити от Яхве. Напротив, те вярвали че са неудовлетворили техните богове и са предизвикали тяхната ярост заради монотеистичното почитане на Атен и презрението към старите им богове наложено им от Ехнатон. След смърта на Тутанкамон (от който не остава потомък), генерал на име Ай (баща на Нефертити) става Фараон. Той също не оставя свой наследник и е заменен от друг генерал – Хоремхеб (Оремеб), който стабилизира империята. Хоремхеб засилил преследването на евреите които ставали все по-не спокойни и бунтовнически настроени като видели възможноста да се възползват от политическата и династична нестабилност. За да дразнят египтяните, те станали (леки) последователи на ереса на Ехнатон и били окуражавани от далече в изгнание от Моисей и Аарон. Хоремхеб както Тутанкамон и Ай умира без да има потомък и това довело до нова криза за царската корона. Той бил номинирал Рамзес, войник който също служел и като свещенник на Амон Ра но не бил с царско потекло и кръв. Това бил момента в който неочакван посетител се явил с претенции за трона – Моисей, размахвайки царския скиптър на Ехнатон, коронован с навита змия. Неговия скиптър „погълнал“ тези на египетските свещенници които подкрепяли Рамзес, тоест неговия скиптър правел другите да изглеждат слаби и бледи защото неговия бил от по-висока стойност и сила. Египетския царски двор се вцепенил защото никой не искал завръщането на Ехнатоновата ерес и те моментално провъзгласили Рамзес за Фараон. Рамзес бил посъветван от свойте свещенници да сложи край завинаги на влиянието на Ехнатон и неговия бог Атен и той направил най-доброто възможно нещо - заповядал всеки поклонник на Атен да бъде прогонен от Египет или го чакала смъртна присъда. Това включвало и бунтовническите еврейски роби от Гошен. Нямало е Изход, нямало е Пасха (преминаване/измъкване) на Ангела на Смърта, нямало е разделяне на Червено Море. Имало е просто масово изгонване на евреи (по подобен начин както става много по-късно при Римляните 135г. преди Христос и при Испансците 1492г.). На Моисей, бившия губернатор на евреите в Гошен и основния оцелял Атен-ист, било заповядано да поведе евреите в Синайската пустиня където се считало че огромно мнозинство от тях ще загинат поради суровите условия и липсата на вода. Моисей въпреки своите резервации, не бил напълно недоволен от изхода на събитията. Той видял възможноста да вземе еврейските роби от Гошен и да ги моделира в „избрания народ“ на Атен. Един ден, надявал се той, те ще се завърнат в Египет като завоеватели, носещи тяхната монотеистична религия отново с триумф. Египетски колесници ескортирали Атенистите в изгарящата пустиня където ги очаквал техния край. Евреите по-късно използвали всичката пропаганда на тяхно разположение за да превърнат това кошмарно преживяване в славно освобождение срещу всички фактори, нагласено от техния месия Моисей и техния Бог Яхве. Нещо като историята при Дюнкере (Дънкърк в Белгия) през Втората Световна Война. Френските и британски армии били смазани за седмици от Немския Блицкриг и стотици хиляди френски и британски войници били в капан на бреговете на Дюнкере, оставени на милоста на немците. Хитлер по ред причини не е заповядал тяхното пълно унищожение и огромен брой били спасени от британските военноморски сили и били евакуирани във Великобритания. Унизително поражение което е превърнато във велико измъкване, вдъхновяващо събитие вместо катастрофа. Но помислете над абсурдите от еврейския разказ. Мойсей според Изход бил скрит в кошница от еврейските му родители роби, и пуснат по реката Нил за да избегне египетската заповед са се убие всяко новородено еврейско мъжко бебе. Бебето вместо да загине във водите на Нил било спасено от не кой да е ами от самата дъщеря на Фараона на Египет, въпреки че е знаела че е робско бебе и че е проявявала неподчинение на заповедите на Фараона. Немислимо е тя да е направила това защото би значело сигурна смърт заради измяна и като член на египетската управляваща власт тя във всеки случай би трябвало да презира еврейските роби. В тази връзка намираме едни от най-нелепите редове във Библията (Изход 2: 6-10): 6. Отвори и видя детето; и ето, детето плачеше (в кошчето); смили се над него (фараоновата дъщеря) и рече: това ще е от еврейските деца. 7. Тогава сестрата на детето рече на фараоновата дъщеря: да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето? 8. Фараоновата дъщеря й отговори: иди. Момичето отиде и повика майката на детето. 9. Фараоновата дъщеря й рече: вземи това дете и ми го откърми; ще ти заплатя. Жената взе детето и го кърми. 10. И порасна детето, и тя го заведе при фараоновата дъщеря, и то й стана като син, и нарече тя името му Моисей, защото, казваше, от вода го извадих. И така, Мойсей го отглежда собствената му майка която го е пуснала в реката преди това и случайно сестрата на Мойсей се оказва лична прислужница на дъщерята на Фараона и предлага да повика жена кърмачка от евреите и това се оказва майката на Моисей, и тя въпреки че е робиня бива заплатена за услугата от фараонската дъщеря?? По-късно тя предава малкото еврейско момченце на царската свита на Фараона и очевидно никой не вижда нищо нередно в това. Това просто не е за вярване. Всичко това е камуфлаж за да се прикрие факта че Моисей не е евреин изобщо, а благородник от Египет и член на царската фамилия. Също, митът за евреин отгледан като египетски принц е опит за обяснение на това защо Моисей не е бил екзекутиран от египтяните като всеки друг бунтовнически подбудител сред еврейските роби, така както със сигурност е щял иначе да бъде. Кодирано съобщение за гражданска война в Египет и последвалото прогонване на Моисей се намира в тези редове (Изход 2: 11-15): 11. След много време, когато Моисей порасна, случи се, че излезе при братята си (синовете Израилеви) и видя тежките им работи; видя още, че един египтянин бие едного евреина от братята му (синовете Израилеви). 12. И като се огледа насам-нататък и видя, че няма никого, той уби египтянина и го скри в пясъка. 13. На другия ден излезе пак, и ето, двама евреи се карат, и рече на виновния: защо биеш ближния си? 14. А той отвърна: кой те постави началник и съдия над нас? Да не мислиш да ме убиеш, както уби (вчера) египтянина? Моисей се уплаши и си рече: бездруго това нещо се е узнало. 15. И научи се фараонът за това нещо и искаше да погуби Моисея; но Моисей побягна от фараона и се спря в Мадиамската земя и (като дойде в Мадиамската земя) седна при един кладенец.
Виждаме че Тутмос (Моисей) се сбил и убил друг египтянини и бил в изгнание. Виждаме че авторитета му като губернатор на Гошен се сринал преди неговото прогонване и е бил открито презиран от някои от еврейските роби, показвайки че той не е бил толкова много обичан от евреите. Факт който става съвсем очевиден когато евреите се настаняват в Обещаната Земя. В Изход 2: 23-24, научаваме за смърта на Фараона (Хоремхеб), довела до кризата за наследник на трона и възможен удобен случай за евреите да се възползват от политическата нестабилност. Научаваме също и че Яхве е някак си забравящ Бог, който трябвало постоянно да бъде напомнян за неговия завет (споразумение) със собствените си хора които постоянно ридаели и се жалвали: 23. След дълго време умря египетският цар. И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога. 24. Чу Бог стенанията им и си спомни за Своя завет с Авраама, Исаака и Иакова. И било време за Моисей да се върне в Египет и да предяви свойте искания за египетскоя трон. В Изход това е представено като завръщането на Моисей при свойте мили евреи. В Изход 3:13 четем: 13. И рече Моисей Богу: ето, аз ще отида при синовете Израилеви и ще им кажа: Бог на вашите отци ме изпрати при вас. А те ще ме попитат: как Му е името? Какво да им кажа? Забележете че Мойсей говори така сякаш самия той не е дете на Израел. Той ясно казва - Бог на „вашите“ отци, не на „нашите“ отци. С други думи, това е показателно потвърждение че той е египтянин а не евреин. В Изход 3:22, научаваме че Яхве иска от евреите да ограбват Египет: 22. всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяни. Става ясно от къде висшите директори на Голдман Сакс черпят тяхната свирепа алчност и лакомия. Техния Бог го изисква. В действителност евреите не придобили нищо от египтяните освен оскъдни провизии. Заради своето египетско потекло, Моисей се съмнявал че ще успее да подчини евреите под свое командване. Изход 4:1: 1.И отговори Моисей и рече: ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми и рекат: не ти се е явил Господ? (какво да им кажа?) Като войник той не се е чувствал достатъчно красноречив за да убеди евреите да се подчинят на неговата воля, нито да оспорва исканията си за египетския трон. Брат му обаче, Аарон, висш свещенник бил надарен оратор (Изход 4:14). Невероятно но, Яхве казва че ще втвърди сърцето на Фараона така щото той да не пусне евреите да си отидат свободно (Изход 4:21). Всеки би си помислил че би било обратното но Яхве явно обича ненужни конфликти и кръвопролития. В изход 4:24 научаваме че Бог бил готов да убие Моисей ако Моисей не обрежел сина си. Истината е че обрязването е било египетска традиция а не еврейска. В Изход 6:4 ни е казано изключително ясно че евреите не са местното население на земята на Канаан/Ханаан. 4. и Аз сключих с тях Моя завет, за да им дам Ханаанската земя, земята на тяхното странствуване, в която те странствуваха. С други думи, евреите нямат право да бъдат в съвременния Ханаан – Палестина. Те са „странници“ на тази земя. Единственото им твърдение да бъдат там произлиза от техния дивашки племенен Бог Яхве. Защо не евреин трябва да приема тяното твърдение на сериозно? Евреите насилствено превземат Ханаан. Не трябва ли света сега да настои за връщане на тази земя на нейните истински собственици? Мойсей, Аарон и всички Атенисти и евреи (всички около 600 000) били прогонени от Египет от Фараонската заповед - Изход 12:31-51: 31: Тогава повика (фараонът) Моисея и Аарона през нощта и (им) каза: станете, излезте изсред народа ми, както вие, тъй и синовете Израилеви, и идете, та извършете служба на Господа (вашия Бог), както говорихте; 32. вземете и дребния и едрия си добитък, както говорихте; идете и ме благословете. 33. И египтяни нудеха народа, за да го изкарат по-скоро от земята си; защото казваха: всички ще измрем. 34. И народът задигна тестото си, преди да възиде; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на рамената си. 35. И синовете Израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи. 36. А Господ показа милост към народа (Си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни. 37. И потеглиха синовете Израилеви от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди пешаци мъже, освен децата; 38. с тях излязоха и много разноплеменни люде, и дребен и едър добитък, твърде голямо стадо. 39. И от тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то не бе още възишло, понеже бяха изпъдени от Египет и не можеха да се бавят и дори храна не си приготвиха за път. 40. А времето, през което синовете Израилеви (и бащите им) проживяха в Египет (и в Ханаанската земя), беше четиристотин и трийсет години. 41. След като се изминаха четиристотин и трийсетте години, в същия оня ден през нощта излезе цялото опълчение Господне от Египетската земя. 42. Това е нощ на бдение Господу за извеждането им от Египетската земя; тая същата нощ е бдение Господу за всички синове Израилеви в родовете им. 43. И рече Господ на Моисея и Аарона: ето наредбата за пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея; 44. а всеки роб, купен със сребро, след като го обрежеш, може да яде от нея; 45. преселник и наемник не бива да яде от нея. 46. В една къща трябва да я ядете (не оставяйте от нея до сутринта), не изнасяйте месо вън от къщата и костите й не трошете. 47. Цялото общество (на синовете) на Израиля трябва да я извършва. 48. Ако пък се посели при тебе някой пришълец и поиска да извърши Пасха Господу, обрежи у него всичко, що е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши, и ще бъде като туземец; обаче никой необрязан не бива да я яде: 49. един закон да бъде и за туземеца и за пришълеца, който се е поселил между вас. 50. И сториха всички синове Израилеви: както заповяда Господ на Моисея и Аарона, тъй и направиха. 51. В същия оня ден Господ изведе синовете Израилеви от Египетската земя, според както бяха разделени на опълчения.ог), както говорихте; Фараона заповядал изгонването за да освободи най-накрая империята от тези подривни елементи и да прочисти за винаги земята на Египет от последователите на Ехнатоновата религия, ереса който донесъл толкова много неслуки на Египет. Целия епизод, всичко свързано с управлението на Ехнатон и неговата религия било заличено от официалната египетска история. Затова няма никакви записки от изгонването на евреите от Египет. Ехнатон бил толкова презиран че било забранено дори да се споменава името му. Имената на четиримата Фараони от Амарна – Ехнатон, Сменккаре, Тутанкамон и Ай били се превърнали в анатема. Навсякъде из империята, техните имена и изображения били премахнати от паметници и сгради. Били извадени от списъка с Фараони и празнината между Аменхотеп III и Хоремхебх била просто игнорирана. Именно по времето на тази празнина, погребана в египетската история, се състоял така наречения Изход. Скоро след тези времена, велики Фараони като Сети и Рамзес II управлявали и донесли обновена слава на египетската империя. Ехнатон и размирните времена които предизвикал, скоро били забравени и спомените за онзи период се заличили в мъглявината на времето. Изход 13: 21 казва че самият Яхве водел множеството на вън от Египет: 21. А Господ вървеше пред тях дене в облачен стълб, като им показваше пътя, а ноще в огнен стълб, като им светеше, та да вървят и дене и ноще. Дивия войнствен Бог на евреите тогава умишлено предизвикал конфронтация с Фараона – Изход 14: 3-4: 3. И ще рече фараонът (на народа си) за синовете Израилеви: те са се заблудили в тая земя, пустинята ги е затворила. 4. Аз пък ще ожесточа сърцето на фараона, и той ще се спусне да ги гони, и ще покажа славата Си над фараона и над всичките му войски; и (всички) египтяни ще познаят, че Аз съм Господ. Тъй и направиха. Той предпазил множеството изгнанници от египтяните като се явил като огнен стълб между преследвачи и преследвани. Някой би се запитал защо египтяните не са се разбягали при вида на такова свръхестествено явление. Нима египтяните не били ужасени от евреите след дестетте напасти, и сега това? Отговора на загадката е прост: тези събития никога не са се случвали, и всичко което все пак се е случило, със сигурност не е било отдадено от египтяните на божеството на еврейските роби. С подкрепата на Яхве, Моисей уж разделил Червено Море и множеството избягало от преследващите ги египтяни. Изход 14:23 казва че самият Яхве се бил и убил египтяните. Накрая, Яхве инструктирал Моисей да затвори Червено Море и така всички оцелели египтяни се издавили. Не се споменава дали самия Фараон бил убит. (Интересно е обаче че царуването на Рамзес I е било кратко). Някой би си помислил че множеството водено от Моисей сега би се уверило и посветило в максимална степен на това божество след такива грандиозни проявления на тяхна страна. Но не, те продължили да мрънкат и да се оплакват. Яхве ги хранил с яребици и манна небесна, но по-късно те замрънкали за вода. Видели толкова много чудеса за да бъдат спасени от унищожение, те изглежда били забележително неуверени и се съмявали в по-нататъшни чудеса, въпреки че би било абсурдно ако чудесата престанели да се случват. Защо да спасиш такова множество от робство, да правиш такива чудеса в тяхна защита, и просто да ги оставиш да загинат? Да обаче евреите изглежда очаквали да умрат в пустинята, и мразели толкова много Моисей че искали да го убият с камъни. Изход 17: 1-4: 1. И цялото общество Израилеви синове потегли на път от пустиня Син, по заповед Господня, и се разположи на стан в Рефидим; и нямаше вода да пие народът. 2. И народът укоряваше Моисея и думаше: дайте ни вода да пием. Каза им Моисей: защо ме укорявате? Защо изкушавате Господа? 3. И жадуваше за вода народът там, роптаеше против Моисея и думаше: защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас и децата ни и стадата ни? 4. Моисей извика към Бога и каза: какво да правя с тоя народ? Още малко, и ще ме убият с камъни. Моисей поразил скала със скиптъра си и от нея потекла вода която утолила жаждата. После Моисей завел хората до планината Синай. Яхве, бидейки Бог на вулканите се появил в облак всерд гръмотевици и светкавици, огън и дим, и хората били предупредени да не се доближават твърде близо. Моисей се изкачил сам на върха на планината за да говори с Яхве. Там получил десетте божи заповеди и законите на Яхве. Казано му било че Ангелът Божи ще избие всички Ханаити. Истинското послание тук е че всички които не следват религията на Яхве, заслужават насилие и геноцид срещу тях. Това без съмнение е госпела на Сатаната. Евреите били инструктирани да нападат боговете и статуите на други хора и народи (от там и дълго-продължаващата вяра че определени еврейски фамилии вечно заговорничат срещу света). Моисей бил инструктиран да построи Tabernacle (леко, преносимо светилище у древните евреи), Кивот (отличителен мистичен съд за пренос на божества, присъстващ предимно в Египет), и Meнора (разклоненият на осем свещник, символ на Юдаизма). Били описани и сложните свещенни одежди на висшите жреци/свещенници. В Взход се казва че Моисей бил горе на планината 40 дни и нощи. Липсата му разтревожила и уплашила хората му. Изход 32:1: 1. Когато народът видя, че Моисей се забави да слезе от планината, събра се при Аарона и му рече: стани и направи ни бог, който да върви пред нас, понеже не знаем, какво стана с тоя човек - с Моисея, който ни изведе от Египетската земя. Евреите отново показват че нямат вяра в Бога на Моисей и става още по-ясно че те се отнасят с него като с някой който не е от тях самите. Заплашват брата на Моисей – Аарон, висшия свещенник на Атен, да направи идол за тях. Идолът който прави той е Апис – бикът на Египет който дори монотеистичният Ехнатон продължил да почита. Евреите казват : „...ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!“ (Изход 32:4). С други думи, много евреи очевидно не приписват спасението си на Моисеевия Бог. В Изход 32:6 се говори за човешко жертвоприношение (през цялата история, евреите са били обвинявани в извършване на такива жертвоприношения, по-специално на бебета и деца): 6. На другия ден станаха рано и принесоха всесъжение и доведоха мирни жертви: и седна народът да яде и да пие, а после стана да играе. Яхве казва на Моисей в Изход 32:8: 8. скоро се отклониха от пътя, който им Аз заповядах: направиха си излян телец и му се поклониха и принесоха му жертва и казаха: ето, Израилю, твоят бог, който те изведе от Египетската земя!
След това Яхве иска да бъде оставен насаме за да отприщи своя гняв и да унищожи народа на Израел. До тук със свещенния договор (между него и неговия избран народ)! Моисей трябвало да го умолява да не извърши геноцид със собствения си избран народ и му припомня за сключения договор между него и този народ. Защо всеки здравомислещ човек ще почита такъв Бог, този Сатана? Яхве изисква клане на онези които са го обидили (Изход 32: 27-28): 27. И той им рече: тъй говори Господ, Бог Израилев: турете всеки меча на бедрото си, преминете през стана от врата до врата и назад, и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки ближния си. 28. Тогава Левиевите синове сториха според Моисеевата дума: и в оня ден паднаха от народа около три хиляди души (в английското издание на Библията се казва „около три и двайсет хиляди души“).
Как суеверията ядат от вярата ни по Рожд...
Агенти на АНЕТСИЗЕБ пробиха защитата на ...
Докога езически поклон пред мартеницата?
Агенти на АНЕТСИЗЕБ пробиха защитата на ...
Докога езически поклон пред мартеницата?
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7498
