Постинг
18.12.2012 22:31 -
Убийството на Моисей
Какво наистина се е случило на планината Синай? Било извършено човешко жертвоприношение, избухнал религиозен конфликт и двайсет и три хиляди души били избити. Това не е друго, освен гражданска война между тези които били изгонени от Египет. Съюзът между Моисей, Аарон и египетските Атенити от една страна, и еврейските роби и последователите на Яхве от друга страна никога не е бил лесен. Египтяните били отвратени от истинската същност на дивашкия Бог Яхве. Някога те го считали за подобен на божествения Атен, сега вече не мислели така. На Синайската планина нещата стигнали до преговори. Моисей и лидерите на евреите се срещнали за да решат следващите си стъпки. Преговорите се протакали безкрайно. Моисей отказвал да приеме много от правилата , които му налагали евреите и счупил каменните скрижали на които били гравирани. Това по-късно се превърнало в случката, в която Моисей захвърлил и строшил десетте божи заповеди щом като видял с отвращение греховете на евреите (идола Апис). В главния лагер, напрежението между евреи и египтяни ескалирало. Египтяните направили реплика на единствения идол който Атен позволил в своята столица – бикът Апис. Аарон, един от свещенниците на Ехнатон бил много запознат с него. Евреите били отвратени от това , което египетската фракция направила. Когато съветът се върнал в лагера и видял какво е станало, евреите заповядали клането на египтяните. Всички египтяни които отказали да се закълнат в лоялност на Яхве били избити. Сред онези които били избити били и самите Моисей и Аарон, и били заровени в пустошта. Това свидетелства защо никой от тях двамата не влиза в обещаната земя. Нелепо и неубедително алтернативно „обяснение“ се дава в Числа 20: 12. И рече Господ на Моисея и Аарона: задето Ми не повярвахте, и с това не явихте Моята светост пред очите на синовете Израилеви, вие няма да въведете тоя народ в земята, която Аз му давам. Йошуа станал лидер на евреите („Исус“ е гръцкото наименование на „Йошуа“, произлизайки от еврейското „Йешуа“. Точно както Йошуа бил спасителя от Стария Завет, така от Исус се очаквало да направи същото в Новия Завет). Немския учен, изследовател на Библията Ернст Селин, открил текстово доказателство сочещо убийството на изтъкнат еврейски лидер в Синай, и Зигмунд Фройд заключил че този лидер бил Моисей. По-късно Фройд счел че бунтовниците съжалили за убийството на Моисей и в техните записки го издигнали до почти Бог. Изпитвали колективна вина заради убийството на човека който ги извел от Египет и ги превел през пустинята. От тогава нататък те очаквали пристигането на нов Моисей, освободител, Месия, който да ги избави от робство и врагове както Вавилонци и Римляни. Моисей и брат му Аарон постфактум били на голяма почит и събитията от Изход и други книги от Стария Завет били пренаписани за да им отдадат най-бляскавите роли от всички. Двама египтяни които били убити при планината СинаЙ, били превърнати в самите опори на Юдаизма, две от най-почитаните фигури в еврейската история. Аарон бил заменен като висш свещенник от човек наречен Апер – ел, евреин който бил също горещ Атенист но който след случилото се признал Яхве като единствен и истински Бог. Въпреки всичките пренаписвания, напреженията и противоречията в Стария Завет са очевидни. Евреите не били истински поклонници на Атен и не харесвали и нямали доверие на Моисей, техния предполагаем велик водач. Религиозни съмнения сред хората били много разпространени, въпреки толкова многото чудеса които са се извършили в тяхна полза. Къде бяха всички тези чудеса по време на Холокоста? Същото е и с Моисей, той не бил фен на евреите и неговите взаимоотношения с Яхве никога не са описани като хармонични. Очевидно е че е имало съперничещи си фракции, различни религиозни вярвания, и жестока борба за лидерство сред множеството което напуснало Египет. Образът на Бог описан в Стария Завет е шизофреничен. Бог понякога изглежда етичен и честен (Атен), а в други случаи е патологичен, геноциден психопат, с лош нрав, отмъстителен, злостен, обсебен от жалки правила, и дълбоко несигурен (Яхве). Изход 34: 14: 14. защото не бива да се покланяш на други бог, освен на Господа (Бога), понеже името Му е "ревнивец"; Той е Бог ревнивец. Изход 33: 5: 5. Защото Господ бе казал на Моисея: кажи на Израилевите синове: вие сте твърдоглав народ; ако тръгна помежду ви, в един миг ще ви изтребя; и тъй, свалете си накитите; Аз ще видя, какво да правя с вас. Дали това не предсказва Холокоста? Причината за несъответствията е че два напълно различни бога са описани под единичната шапка на монотеизма. Египетския Атенизъм (почитането на Бога на Светлината), и еврейската почит на невротизиран, страдащ от умствено разстройство, войнстващ Бог - Яхве (Принцът на Мрака). По време на робството им в Египет, евреите които по начало били политеисти, се обърнали все повече към един единствен Бог за да ги освободи. Закономерно, бога който избрали бил бога на войната Яхве, изпълнен с яроста на бури и вулкани, който нанасял ужасни щети на своите врагове. Тази растяща обсесия с Яхве била зрънцето от което избуял еврейския монотеизъм. Зрънцето покълнало у Ехнатон под влиянието на тайната му еврейска майка, но монотеистичната версия на Ехнатон била стриктно египетска, както подобавало на Фараон. На практика той направил великия египетски Слънчев Бог Ра (също познат като Ре, Ра-Атум-Кепри и Амон-Ра), представен от Атен – дискът на слънцето – в единствения, истински Бог. За да разграничи новата си монотеистична религия от предишните политеистични системи у които Ра е предшествал, Ехнатон нарекъл своя Бог – Атен, вместо да използва някоя от обичайните форми на Ра. Неговия радикален монотеизъм окуражил евреите също да станат все по-монотеистични. В исвестен смисъл, била изградена обратна връзка между почитането на Атен и почитането на Яхве, с тази разлика че единият бил чисто египетски а другият чисто еврейски. Евреите все пак обаче приели много от символите и ритуалите на египетските религиозни практики, които били много по-величествени и по-внушителни от техните собствени. Крехкия съюз който бил изграден между Атенистите и евреите в тяхната обща борба със поклонниците на старите богове на Египет най-накрая се сринал в Синайската планина, където Тутмос (Моисей) – египетския лидер на този съюз бил убит. Има дори индикации че е бил принесен в жертва на Яхве за да се демонстрира силата на Яхве над всички останали египетски съперници. Ехнатоновия монотеизъм бил замислен като универсален за всички народи, докато еврейския монотеизъм се базирал на ревнив, делящ, партизански бог. Бог на войната който бил носен във кивот на чело на тяхната армия за да поразява враговете на Израел. Въпреки че Юдаизма се счита за монотеистична религия, той не е нищо такова. Монотеистичен бог е божество което е за всички хора на света. Не за една единствена нация или раса с която е сключил ексклузивен (недостъпен за други) и обвързващ договор. Партизански (разделящ) бог който сключва споразумения с едни хора, подсказва съществуването на други партизански богове които също сключват съглашения с техни „избрани хора“. Тоест, този вид „монотеизъм“ е фактически скрит политеизъм. Историята на религиозни конфликти показва че живеем в политеистична система на конкуриращи се богове и религии. Хиндуизма е много по-истински политеистичен от колкото която и да е от Авраамовите религии. Християнските кръстоносци и Мюсюлманските самоубийствени батальони показват че Християнството и Исляма са също на страната на два ексклузивни (изключващи), насилствени богове както Яхве. Те също не са напълно монотеистични религии, а са разделящи и партизански системи от вярвания които изпращат всеки който не е съгласен с тях в ада. Тази изкривена форма на монотеизъм , първоначално била оформена в „свещенните“ писания на евреите. До кога хората ще продължават да вярват в гротескните лъжи на Стария Завет? Кога Стария Завет и Тората ще бъдат признати за това което наистина са – евангелието на Сатаната? За щастие някои евреи като например великия Соломон били способни да видят светлината и да отхвърлят Дявола (Яхве). Соломон имал мечтата да унищожи Яхве веднъж за винаги и съставил план. Съвременен опит да се приложи този план в действие е тема на „Конспирацията на Армагедон“ (или „Армагедонската конспирация“ - The Armageddon Conspiracy, фактологично обоснован роман от автора и на други свързани с Илюминати книги – Майк Хокни).
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7498
