П.: Как да обуздая ума?
М.: Крадецът ще предаде ли себе си? Умът ще намери ли себе си? Умът не може да търси ума. Ти си игнорирал това, което е реално и се държиш за ума, който е нереален и в същото време се опитваш да откриеш какво е той. В дълбок сън имаше ли ум? Нямаше. Сега той е тук. Следователно е непостоянен. Може ли умът да бъде открит от теб? Ти не си ума. Ти си мислиш, че си ума и затова ме питаш как да се обуздае. Ако съществуваше, той можеше да бъде обуздан. Но той не съществува. Разбери тази истина чрез изследване. Да търсиш нереалното е безполезно. Затова търси реалността, т.е. Себето. Това е начинът да владееш ума. Има само едно Реално нещо.
П.: Какво е това Реално нещо?
М.: Това, което E. Останалите неща са единствено проявления. Разнообразието не е негова природа. Ние четем принтираните думи върху хартията, но игнорираме хартията, която е тяхна основа. Подобно, ти си отнесен от проявленията на ума и изпускаш задния план. Чия е вината?
П.: Себето има ли ограничения?
М.: Какво имаш предвид под Себе?
П.: Индивидуалната душа е Себето.
М.: Какво е индивидуалната душа? Има ли разлика между двете наименования или са идентични?
Всяко ново проявление е длъжно да изчезне. Всичко създадено със сигурност ще бъде унищожено. Вечното не е нито родено, нито умира. Сега ние бъркаме проявленията с реалността. Проявлението носи в себе си собствения си край. Кое е това, което се появява като ново? Ако не можеш да вникнеш, отдай се безрезервно на субстрата на проявленията; тогава реалността ще бъде разкрита като остатък.
П.: Какво се случва с човек след смъртта?
М.: Ангажирай се с живото настояще. Бъдещето ще се погрижи само за себе си. Не се безпокой за бъдещето. Състоянието преди сътворението и процеса на сътворяване са упоменати в свещените писания, за да познаеш настоящето. Понеже казваш, че си роден, затова те се съгласяват и прибавят, че Бог те е създал.
Но виждаш ли Бог или нещо друго в дълбок сън? Ако Бог беше реален, защо той не засиява също и докато спиш дълбоко? Ти си винаги присъстващ, ти си същият, какъвто си докато спиш дълбоко. Ти не си различен от този в дълбокия сън. Но защо трябва да има разлика в чувствата или преживяванията в тези две състояния?
Ти задаваше ли въпроси за раждането си, докато спиш дълбоко или пък за това къде отиваш след смъртта? Защо мислиш за всичко това сега в будно състояние? Остави това което е родено да мисли за раждането и за неговия лек, за неговата причина и за крайните резултати.
Какво е раждането? Дали то се отнася за тялото или за „аз-мисълта”? „Азът” отделен ли е от тялото или е идентичен с него? Как се появява тази „аз-мисъл”? Твоята истинска природа „аз-мисълта” ли е или е нещо друго?
П.: Кой ще зададе тези въпроси?
М.: Точно така. Това е то. Няма край всичко това.
П.: Тогава не трябва ли да поддържаме тишина?
М.: Съмненията не те засягат, когато объркването (моха) е преодоляно.
П.: Вашето изказване води до прекратяване на вичара (изследването).
М.: Ако се прекрати атма-вичара (себеизследването), лока-вичара (изследване на света) идва на негово място. (Смях в залата)
Заеми се със Себеизследване и тогава не-аза ще изчезне. Ще остане само Себето. Това е себеизследване на Себето. Едничката дума Себе е еквивалент на ума, тялото, човека, индивида, Върховното и всичко останало. ~ Разговор 238