Постинг
29.10.2013 23:09 -
Диалог
Атмананда ни разказа (Дерадун, 11-ти юни, 1951): "На сутринта Тя дойде в тентата за сатсанг и даваше гирлянди и цветя на всички. След като говори и се шегува известно време, ТЯ взе едно клонче бугенвилея и каза: "Колко красиво! Листата са в геруа (жълто-оранжево-червен цвят)!"
Атмананда: "В моята държава всички листа стават геруа през есента."
Ма Анандамаи: "Твоята страна? Коя е твоята страна?"
Атмананда: "Където бях преди."
Ма Анандамаи: "Преди? А преди това къде беше?"
Атмананда: "С теб!"
Ма Анандамаи: "С мен? Как узна?"
Атмананда: "Ти знаеш."
Ма Анандамаи: "Как узна, че аз знам?"
Атмананда: "Не знам!"
Ма Анандамаи: "Как знаеш, че не знаеш?"
Атмананда: "Нищо не знам. Аз съм глупачка!"
Ма Анандамаи: "Как знаеш, че си глупачка?"
Атмананда: "Сега трябва да замълча!"
Ма Анандамаи: "И какво й е хубавото на тишината?"
Атмананда: "Най-малкото няма да говоря глупости и безсмислици."
Ма Анандамаи: "И каква полза от това?"
Атмананда: "Не знам."
Ма Анандамаи: "Не знаеш? Този който не знае нищо, способен ли е да се разгневи? Този, който знае се ядосва, защото това или онова не е както трябва да е. Но глупакът не може да се ядоса, защото не знае кое как трябва да е. Знай, че си глупак и затова не може да се разгневиш. Фалшивият "аз" е този, който се гневи, и точно това трябва да оставиш. Ако можеш да направиш това, ще се трансформираш от буддху (глупак) в Буддха (пробуден).
Атмананда: Не, не. Аз съм глупачка.
Ма Анандамаи: "Добре. Тогава помни, че не знаеш нищо и така не можеш да се разгневиш. Тогава "аз"-ът ще си отиде и АТАМАНАНДА (Блаженството на Себето) ще се разкрие. Вземи тази клонка от бугенвилея, откъсни и изсуши листата й, които са геруа, и ги запази."
Рам Александър намери тези листа изсушени и хербанизирани между страниците на дневника на Атманананда, след повече от 40 години по-късно."
Текстът е от: "Смъртта трябва да умре" от Рам Александър
Атмананда: "В моята държава всички листа стават геруа през есента."
Ма Анандамаи: "Твоята страна? Коя е твоята страна?"
Атмананда: "Където бях преди."
Ма Анандамаи: "Преди? А преди това къде беше?"
Атмананда: "С теб!"
Ма Анандамаи: "С мен? Как узна?"
Атмананда: "Ти знаеш."
Ма Анандамаи: "Как узна, че аз знам?"
Атмананда: "Не знам!"
Ма Анандамаи: "Как знаеш, че не знаеш?"
Атмананда: "Нищо не знам. Аз съм глупачка!"
Ма Анандамаи: "Как знаеш, че си глупачка?"
Атмананда: "Сега трябва да замълча!"
Ма Анандамаи: "И какво й е хубавото на тишината?"
Атмананда: "Най-малкото няма да говоря глупости и безсмислици."
Ма Анандамаи: "И каква полза от това?"
Атмананда: "Не знам."
Ма Анандамаи: "Не знаеш? Този който не знае нищо, способен ли е да се разгневи? Този, който знае се ядосва, защото това или онова не е както трябва да е. Но глупакът не може да се ядоса, защото не знае кое как трябва да е. Знай, че си глупак и затова не може да се разгневиш. Фалшивият "аз" е този, който се гневи, и точно това трябва да оставиш. Ако можеш да направиш това, ще се трансформираш от буддху (глупак) в Буддха (пробуден).
Атмананда: Не, не. Аз съм глупачка.
Ма Анандамаи: "Добре. Тогава помни, че не знаеш нищо и така не можеш да се разгневиш. Тогава "аз"-ът ще си отиде и АТАМАНАНДА (Блаженството на Себето) ще се разкрие. Вземи тази клонка от бугенвилея, откъсни и изсуши листата й, които са геруа, и ги запази."
Рам Александър намери тези листа изсушени и хербанизирани между страниците на дневника на Атманананда, след повече от 40 години по-късно."
Текстът е от: "Смъртта трябва да умре" от Рам Александър
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7498
