погребение видях и тръгнах след ковчега, 
като другите със сведена глава от уважение. И не намерих 
никаква причина да попитам кой е този чужд човек,
къде живял е, как умрял е - че причините 
за смърт са много и сред тях е болката в живота. 
Себе си запитах: Вижда ли ни той, или пък вижда
нищото и го боли за края? Знаех си: 
ковчега няма да отвори, както с теменуги е покрит, та
с нас да се сбогува и да ни благодари, и да прошепне истината: 
"Що е истина?" 
Може като нас той в тоя 
час да сгъва сянката си. Ала той единствен 
не заплака в утринта
и не видя смъртта, над нас като сокол кръжаща - 
че жив е онзи, който братовчед е на смъртта, а мъртвите 
спокойно спят, спокойно спят, спокойно; не намерих 
и причина да попитам кой е този чужд 
човек и как се казва? Не
проблясва в името му мълния, а пък вървящите подире му 
са двадесет - без мене (аз отделно съм)
и пред църковната врата обърках се: 
Той може би писател е, работник или бежанец, 
крадец или убиец... без значение,
защото мъртвите са равни пред смъртта... и не говорят
а може би и не мечтаят.
А може би пък погребението на тоя чужд човек е мойто погребение,
но нещо свръхестествено го е отложило 
по множество причини,
и сред тях: голяма грешка на стихотворението.

М.Даруиш

няма да ви отнеме време и усилия...
обърнете внимание на баркода - 729 означава произведено в държава окупатор!