Не в защита на ножовете!

Израелците живеят в страх от ножове и камъни, окупационните власти представят нещата като че евреите живеят под заплаха от безпричинни палестински „нападения“. Част от американските медии дори представят ножовете и камъните на палестинците като израз на антисемитизъм и омраза към евреите! Въпросът не е в това, как да се отговори на такива думи, омесени от цинизъм и расизъм – да спориш с окупатор, който не смята себе си за окупатор и дори си въобразява, че той е стопанинът на земята, която Бог му е обещал преди хиляди години, а невъзможно и не води доникъде. Израел е заслепен, не желае да види, и тази слепота е формираща част от ционистката визия за Палестина. Палестина не съществува, коренните жители на страната са просто „окупатори“. Лаическият ционизъм с двете му крила – лейбъристкото и оздравителното днес се примесва с един религиозен ционизъм в сплав от два вида расизъм – на националистическата и на религиозната идея; днес Израел се е превърнал в крепост на зверството, расовата дискриминация и абсолютната слепота. 
Въпросът не е в ножовете, които стигнаха дотам, че обвинението за ножове се приписва на жертвите – палестински жени и мъже, дори ако не са ги носели, и се превърна в избиване на източни евреи, които имат арабски черти. Въпросът опира до ционистката болест, която е един от корените на изпитанието за региона чрез упадък и фундаментализъм. А тази болест е нелечима.
Един болен, въоръжен до зъби с ядрено оръжие, крещи от страх пред хора, замерящи с камъни! Умопомрачен окупира чужда земя, носейки религиозното убеждение, че тая земя с всичко, което е на нея – и посевите, и добитъка, и къщите – е негова собственост, предадена по наследство от древно писание, което той си тълкува като разрешение за престъплението и наръчник за убийство. 
Тази болест не бе влязла в сметките на палестинските преговарящи в хода на безплодните преговори, които се водиха повече от двайсет години, и те наивно сметнаха, че несъществуващият американски натиск е в състояние да разклати психическите комплекси на окупатора и да отслаби страстта му да окупира земя!
Как могат човеци да преговарят с „Божественото право“? И как може да се постигне компромис с някого, който е възприел за свой водач Абсолюта. Заради това в хода на продължителната лъжа за мира палестинците преживяха оглозгване, убийства и неограничен произвол. Заради това палестинското ръководство, което сметна, че капитулацията е мир, се оказа неспособно да капитулира пред окупатор, който диктува не политически или териториални условия, а неизпълними условия с цел да превърне преговорите в измама, улесняваща процесите на оглозгване, анексия и експанзия. 
Сегашното мощно надигане на палестинския народ дойде да отбележи края на капитулантския етап. Палестинският народ разбра, че единствената цел на онзи, който отхвърля капитулацията на палестинското ръководство, е ликвидирането на палестинците в политическо отношение като подготовка за поставяне на условия, които ще му позволят да ги прогони от страната им. 
Това надигане не е в защита само на Ерусалим и "Ал-Акса", то е в защита на цялата окупирана територия. Онзи, който нахлу в село Дума с огън и изгори живи семейство Дауабша в дома им докато спяха, заяви, че единственият език, на който той може да разговаря с палестинците, е езикът на огъня. 
Онзи, който разпали народното надигане, е израелската власт, който се оглавява от банди заселници, религиозни маниаци и фашисти. Никой не бива да разчете погрешно ставащото днес. Именно слепият религиозно-националистически блок, който ръководи Израел, започна войната за унижаване, обсаждане и сплашване на Западния бряг и Ерусалим и смяташе, че е в състояние да овладее палестинските реакции, като се опира на крехката структура на властта, поставила основите на цяла прослойка извличащи полза от продължаването на окупацията и просъществуването на една власт, зависима от международните донори, чиято роля се свежда до това, да прикрият с пари срамотите на окупацията. 
Това не е интифада на ножовете, както се говори - ножовете не могат да бъдат заместител на оръжието на народната организация, те са пробуждане на съзнанието и достойнството, започнало от отделни индивиди, поискали да дадат израз на своя гняв и прогласили, че жертвата е способна на самозащита, дори в мига на своята смърт. 
Не е и интифада на Ерусалим, въпреки че Ерусалим заема мястото на сърцевината в нея. 
Не е и интифада на териториите, окупирани през 1967-ма, въпреки че Западният бряг води съпротива против задушаващата хватка и зверствата на заселническата колонизация, а Газа - против блокадата.
Не е и интифада на Назарет, Галилея, Триъгълника и Накаб, въпреки широкия хоризонт, който се разкрива чрез участието на палестинците от тези територии, окупирани още от 1948. 
Тя е надигане на цяла Палестина и целта й не е постигане на уреждане с онзи, който не желае уреждане и да се разговаря с него за уреждане би било глупост. Нейната цел е възвръщане на идеята за Палестина като идея за право, справедливост и свобода. 
Това надигане може да постигне малки завоевания, в частност чрез обуздаване на глупавия израелски проект за разделяне на "Ал-Акса" като подготовка за превръщането й в юдейска. А тази цел, въпреки своята важност и необходимост, не е същината на въпроса. 
Въпросът - съвсем просто - е в това, палестинският народ да си възвърне своята идентичност и своя език, погубени от дълготрайната капитулация и опорочени от разцеплението между две глупави и безсилни власти. (в Рамалла и Газа - б. пр.) 
Завоеванието, което би могло да осъществи това надигане, е възстановяването на езика на палестинското право, който се залута между една компромисна капитулация, която лиши каузата от нейната идентичност, и един фундаменталистки език, който разединява и раздробява народа и го прави заложник на регионалните ҅оси. 
Това надигане казва на арабското обкръжение, че Палестина е оста, а не част от играта на регионални оси, която унищожава района, защото месторазположението на Палестина е в главното противоречие с един враг, превърнал в своя професия унизяването на целия район. 
То казва също, че това е надигане и на бежанските лагери вътре в Палестина, които изпращат ясно послание към диаспората в нейните разрушени или заплашени от разрушаване бежански лагери: че палестинският народ е единно неделимо цяло и че каузата право на завръщане ще остане начело на проблемите. 
И накрая то казва, че новото ръководство се ражда в борбата. И както ръководството на Организацията за освобождение на Палестина се е родило в партизанските бази, а не в задкулисието на конгресите и заговорите, така и палестинските комитети за народна защита, които се създават днес, ще заченат едно ново, младо ръководство, което ще се роди от утробата на борбата и съпротивата. 
Деца се изправят лице в лице с пушките, девойки и младежи отправят предизвикателство към окупатора с камъни и с голи гърди, младежи танцуват лице в лице с пълчищата войници, очила с диоптър в ръцете на една млада жена плашат повече отколкото ножовете - този народ няма да умре, той ще победи.