Добро утро,скъпа моя!
Не ме интересува всичко което става, искам да кажа цялото това безумие навън,тази сутрин някой разля кафе върху крака ми,улицата беше много тъжна всъщност, а кафенето се възхищаваше на чужденците,беше тъжна и толкова сива, толкова сива,че внушаваше печал,но не заваля,та да допълни картината ,есента е студена в нашия мъртъв град,но някои побъркани превръщат разрухата в смешна идея,а обсаденото море - в прозорец ,който гледа към мечтата,искаше ми се да има повече за какво да ти разказвам,но животът е театър,замръзнал в една сцена,която не свършва и няма кой да спусне завесата. 
Има ли някакъв смисъл писането на всички тези писма!
Вече не знам.
heart emoticon 
Д.Т.

(тъжни неща си говорихме с Уисам,малко след като той пусна това писъмце към света и между другото -Пиша за хора,които мислят...но те са съвсем малко...Няма ли да дойдеш в Газа(?)
Копнея да попадна в Газа и съм сигурна,че някой ден тоя копнеж ще ме отведе при нея.
Дано да е по- скоро- преди да ни е изял градът и преди да ни е изяла чужбината.)