Постинг
07.12.2015 09:01 -
изпратено
Автор: martosblack
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1267 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.11.2016 14:24
Прочетен: 1267 Коментари: 0 Гласове:
13
Последна промяна: 24.11.2016 14:24
Изпратено на: Четвъртък, 2014, Септември 11 22:12:50 EEST
Вече у дома... нямам представа за време, тоест от кога, но съм прибрана. Тук е абсолютна тишина, нямам дори радио, пред мен е остатъка от вечерята ми, няколко книги, чаша с вода и телефона ми, от който все още мога да ти пиша.
Минавам през душа, обичам водата да се стича по мен, поглеждам в огледалото, виждам ужасно слабо тяло, ребрата му се броят с просто око, гърдите ми са станали още по малки, сигурно от нeдокосване, но не се питам вече за това, само зьрната ми стърчат, тая вечер са тъмно кафяви, и тва не знам защо, очите ми са хлътнали, дълбоки сенки около тях... всъщност, ти бе единственият, който скоро ми е казвал, че съм напълняла,
иначе от всякъде критика, че съм само кожа и кости, и че започвам да губя чара си.
Махвам с ръка. Така ми се вие свят, сякаш съм на виенско колело от детството, стъпвам като балерина, движа се сякаш на сантиметри от земята, и в същото време ми се спи, умирам за сън, но работата ми не позволява, не ми дава вьзможност, не се усещам, докато ей така от нищото лъсва причината.
Й... докато залитайки работя, не знам кое бе доминантата, си мисля за теб, за равносметката, за не удовлетвореното, за есените и зими човешки, та покрай всичко това
се сетих и за него, тоя дето обожавах 22 години, с когото просто израствахме заедно,думи, тела, прозрения, всичко ни бе заедно, нямахме отделни наименование за състоянията си, просто се сливахме.
Стана толкова случайно, на една тясна болнична пътека, позна го сьрцето ми, сърцебиеше... и така до 2006,когато сърцето ми продължи да бие, но нямаше живот. Една година размисьл, смяна на спалните, изобщо и не помислях за неговият Саша, а това бе и най малкото разбира се... после нищо, просто предпочетох бяло, без спомени, просто останах по себе си.
Нищо не търсих, нямах необходимост. После, разбрах за теб, моят Макс. Ти си тръгваше преди да дойдеш, тогава сърцето започна да спира-често. Това бе друго, просто разбрах, че това се случва само в два случая, или в случаите когато умираш, или когато обичаш-завинаги.
Тогава, ти не поиска, и аз просто спрях да живея. Понякога имам чувството, че ми липсват години от живота.
В същото време, случайни мъже искаха различни неща от мен, дори мен самата, като ми обещаваха и нещо истинско, само че аз ги отхвърлях наред, не ги чувствах, а и не исках случване.
След време, започнах да осъзнавам как ми е хубаво само с теб, да те обичам, да летя с теб, докато пътувам към себе си, докато се опознавам, докато се научавам.
В пътуването имаше всичко, и самота разбира се, то продължава и досега, и няма как да се откажа, нито пък се налага да правя равносметка... и защо ли, аз знам отговорът, за теб не знам Макс.
Май, много се разпострях, ама нали знаеш, как ми е хубаво да ти ги разтягам на теб.
Е, тва е.... кратка версия на един човешки живот, вписана в статистиката.
Вече у дома... нямам представа за време, тоест от кога, но съм прибрана. Тук е абсолютна тишина, нямам дори радио, пред мен е остатъка от вечерята ми, няколко книги, чаша с вода и телефона ми, от който все още мога да ти пиша.
Минавам през душа, обичам водата да се стича по мен, поглеждам в огледалото, виждам ужасно слабо тяло, ребрата му се броят с просто око, гърдите ми са станали още по малки, сигурно от нeдокосване, но не се питам вече за това, само зьрната ми стърчат, тая вечер са тъмно кафяви, и тва не знам защо, очите ми са хлътнали, дълбоки сенки около тях... всъщност, ти бе единственият, който скоро ми е казвал, че съм напълняла,
иначе от всякъде критика, че съм само кожа и кости, и че започвам да губя чара си.
Махвам с ръка. Така ми се вие свят, сякаш съм на виенско колело от детството, стъпвам като балерина, движа се сякаш на сантиметри от земята, и в същото време ми се спи, умирам за сън, но работата ми не позволява, не ми дава вьзможност, не се усещам, докато ей така от нищото лъсва причината.
Й... докато залитайки работя, не знам кое бе доминантата, си мисля за теб, за равносметката, за не удовлетвореното, за есените и зими човешки, та покрай всичко това
се сетих и за него, тоя дето обожавах 22 години, с когото просто израствахме заедно,думи, тела, прозрения, всичко ни бе заедно, нямахме отделни наименование за състоянията си, просто се сливахме.
Стана толкова случайно, на една тясна болнична пътека, позна го сьрцето ми, сърцебиеше... и така до 2006,когато сърцето ми продължи да бие, но нямаше живот. Една година размисьл, смяна на спалните, изобщо и не помислях за неговият Саша, а това бе и най малкото разбира се... после нищо, просто предпочетох бяло, без спомени, просто останах по себе си.
Нищо не търсих, нямах необходимост. После, разбрах за теб, моят Макс. Ти си тръгваше преди да дойдеш, тогава сърцето започна да спира-често. Това бе друго, просто разбрах, че това се случва само в два случая, или в случаите когато умираш, или когато обичаш-завинаги.
Тогава, ти не поиска, и аз просто спрях да живея. Понякога имам чувството, че ми липсват години от живота.
В същото време, случайни мъже искаха различни неща от мен, дори мен самата, като ми обещаваха и нещо истинско, само че аз ги отхвърлях наред, не ги чувствах, а и не исках случване.
След време, започнах да осъзнавам как ми е хубаво само с теб, да те обичам, да летя с теб, докато пътувам към себе си, докато се опознавам, докато се научавам.
В пътуването имаше всичко, и самота разбира се, то продължава и досега, и няма как да се откажа, нито пък се налага да правя равносметка... и защо ли, аз знам отговорът, за теб не знам Макс.
Май, много се разпострях, ама нали знаеш, как ми е хубаво да ти ги разтягам на теб.
Е, тва е.... кратка версия на един човешки живот, вписана в статистиката.
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Украйна за САЩ е памперс и тоалетна харт...
Сръбски лидер пали нова война на Балкани...
Украйна за САЩ е памперс и тоалетна харт...
Сръбски лидер пали нова война на Балкани...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7498
