Винаги закъснявах за среща
и те намирах сърдита
сядахме върху пясъчнаата дюна отсреща,близо до вашата къща
малко по малко ти питаше ме за слънцето
аз ти разказвах,че когато земята малко момиченце е била,
слънцето нейно хвърчило било е,
и ти се усмихваше,
сетне заравяхме ръцете си в пясъка и копаехме,дордето те се докоснат,
днес всичко това правя сам
идвам със закъснение
спирам на гроба ти,
представям си те сърдита,
за слънцето питам и отговарям,че някой му е скъсал връвта и е избягало,
сетне заравям ръката си в гроба и копая с надеждата отново  да се докосна
до тебе,отново !

22.10.2016
Ирак
Аббас Хусейн

превод М.Ценова