За този блог
Гласове: 4141
Постинг
06.07.2017 09:51 -
Из романът „Внезапна зора - епично пътуване на Бодхидхарма. Донесъл Дзен и бойните изкуства в манастира Шаолин“ от Горан Пауъл
Автор: trakietsadobri
Категория: Лични дневници
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2020 00:28
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 09.12.2020 00:28
Пролог
Палава, Южна Индия, 507 г. сл. н.е
Проповедта за лотоса
...
Всички бяха дошли с една-единствена цел – да чуят думите на прочутия будистки учител Праджнатара.
...
Сред множеството обаче се намираше и един млад мъж, който не се интересуваше от бълнуванията на един стар монах. Името му, както и това на баща му, бе Сардили и единсвеното, което го вълнуваше, беше да се прибере вкъщи след дългия тренировъчен ден във Военната академия.
...
Отегчен, той се надигна да си ходи, но точно в този момент Праджнатара проговори отново:
- Преди хиляди години, когато наближил края на дните на Буда, много се обсъждало кой да стане негов приемник. Кой от последователите най-добре разбирал мъдростта му? За да бъде решен този въпрос, било организирано събрание, последното, на което щял да присъства Буда, и то се провело в един прекрасен парк, подобен на този, но в Северна Индия.
Сардили седна отново, насилвайки се да изслуша разказа на учителя.
- Хиляди хора отишли да чуят последната проповед на Буда. Но вместо да произнесе дълго слово, както правил обичайно, той нагазил в едно езерце и откъснал лотос. Показал го на своите последователи и те, подобно на вас, се зачудили какво означава това. Дори и най-старите ученици били озадачени. Буда обикновено говорил с часове и те слушали, убедени, че ако слушат достатъчно дълго, и те като Буда ще получат просветление. Но сега, когато предстояла най-важната проповед в живота му, Буда не произнесъл нито дума.
Накрая някои от учениците му започнали да разискват и размишляват какво означава цветето. Буда ги чул, станал и поднесъл цветето поред на всеки един от тях. Всеки ученик се мъчел да отгатне значението му с тайната надежда да стане приемникът на Буда. Цветето било бог? Коренът бил земята? Стеблото било учението на Буда, което свързва Бог и Земята? Един след друг те се опитвали да отгатнат, всеки от тях предлагал нова идея, докато най-после Буда стигнал до Кашяпа, последният от учениците си, който не продумал нито дума, просто се усмихнал на своя учител. Тогава Буда дал цветето на Кашяпа и се обърнал към множеството: „Всичко, което има да се каже, вече е казано. Онова, което не е казано, остава за Кашяпа.“ Ето така Кашяпа станал приемникът на Буда.
Тълпата седеше смълчана в очакване на обяснението, но вместо това Праджнатара възобнови мълчаливото съзерцаване на лотоса. Хората подвикваха, настояваха да им обясни смисъла на историята, но той не им обърна внимание и продължи да гледа цветето. Сардили се запита какво ли е видял Кашяпа в цветето, което да го накара се усмихне. Той се вгледа внимателно в лотоса на Праджнатара, дали пък няма да забележи нещо? Дори се усмихна, както направил Кашяпа, но пак не откри нов смисъл в цветето.
Объркана и разочарована, тълпата започна да се разпръсква. Но Сардали остана заедно с шепа хора, всички загледани в цветето, любопитни да узнаят значението му. Когато падна мрак, учениците на Праджнатара запалиха факли, а учителят им продължаваше безмълвното изучаване на лотоса. Минаха часове. ...
...............................................
Така започва книгата и ... стана тя каквато стана!
Прочетох всичките 415 страници на рома „Внезапна зора“ за по-малко от два дни. Отворих книгата в петък вечерта и я затворих в събота късен следобед. Прочетох „всичко на един дъх“ с малко сън по средата, и така щастливо преоткрих, че четенето на увлекателни книги е най-лесното оздравително чудо по земята. (Бях леко настинал и реших, че ще е полезно вместо да скиторя да се лекувам с четене.)
Романът има от всичко по много и за всички: лобут и просветление; обич и интриги; дела и философия; пътуване и размисъл. Има дори пролог, части, епилог, исторически бележки и благодарности. Повече от това, в една книга, трудно някъде ще прочетете.
Палава, Южна Индия, 507 г. сл. н.е
Проповедта за лотоса
...
Всички бяха дошли с една-единствена цел – да чуят думите на прочутия будистки учител Праджнатара.
...
Сред множеството обаче се намираше и един млад мъж, който не се интересуваше от бълнуванията на един стар монах. Името му, както и това на баща му, бе Сардили и единсвеното, което го вълнуваше, беше да се прибере вкъщи след дългия тренировъчен ден във Военната академия.
...
Отегчен, той се надигна да си ходи, но точно в този момент Праджнатара проговори отново:
- Преди хиляди години, когато наближил края на дните на Буда, много се обсъждало кой да стане негов приемник. Кой от последователите най-добре разбирал мъдростта му? За да бъде решен този въпрос, било организирано събрание, последното, на което щял да присъства Буда, и то се провело в един прекрасен парк, подобен на този, но в Северна Индия.
Сардили седна отново, насилвайки се да изслуша разказа на учителя.
- Хиляди хора отишли да чуят последната проповед на Буда. Но вместо да произнесе дълго слово, както правил обичайно, той нагазил в едно езерце и откъснал лотос. Показал го на своите последователи и те, подобно на вас, се зачудили какво означава това. Дори и най-старите ученици били озадачени. Буда обикновено говорил с часове и те слушали, убедени, че ако слушат достатъчно дълго, и те като Буда ще получат просветление. Но сега, когато предстояла най-важната проповед в живота му, Буда не произнесъл нито дума.
Накрая някои от учениците му започнали да разискват и размишляват какво означава цветето. Буда ги чул, станал и поднесъл цветето поред на всеки един от тях. Всеки ученик се мъчел да отгатне значението му с тайната надежда да стане приемникът на Буда. Цветето било бог? Коренът бил земята? Стеблото било учението на Буда, което свързва Бог и Земята? Един след друг те се опитвали да отгатнат, всеки от тях предлагал нова идея, докато най-после Буда стигнал до Кашяпа, последният от учениците си, който не продумал нито дума, просто се усмихнал на своя учител. Тогава Буда дал цветето на Кашяпа и се обърнал към множеството: „Всичко, което има да се каже, вече е казано. Онова, което не е казано, остава за Кашяпа.“ Ето така Кашяпа станал приемникът на Буда.
Тълпата седеше смълчана в очакване на обяснението, но вместо това Праджнатара възобнови мълчаливото съзерцаване на лотоса. Хората подвикваха, настояваха да им обясни смисъла на историята, но той не им обърна внимание и продължи да гледа цветето. Сардили се запита какво ли е видял Кашяпа в цветето, което да го накара се усмихне. Той се вгледа внимателно в лотоса на Праджнатара, дали пък няма да забележи нещо? Дори се усмихна, както направил Кашяпа, но пак не откри нов смисъл в цветето.
Объркана и разочарована, тълпата започна да се разпръсква. Но Сардали остана заедно с шепа хора, всички загледани в цветето, любопитни да узнаят значението му. Когато падна мрак, учениците на Праджнатара запалиха факли, а учителят им продължаваше безмълвното изучаване на лотоса. Минаха часове. ...
...............................................
Така започва книгата и ... стана тя каквато стана!
Прочетох всичките 415 страници на рома „Внезапна зора“ за по-малко от два дни. Отворих книгата в петък вечерта и я затворих в събота късен следобед. Прочетох „всичко на един дъх“ с малко сън по средата, и така щастливо преоткрих, че четенето на увлекателни книги е най-лесното оздравително чудо по земята. (Бях леко настинал и реших, че ще е полезно вместо да скиторя да се лекувам с четене.)
Романът има от всичко по много и за всички: лобут и просветление; обич и интриги; дела и философия; пътуване и размисъл. Има дори пролог, части, епилог, исторически бележки и благодарности. Повече от това, в една книга, трудно някъде ще прочетете.
Тагове:
БИТКАТА ЗА ШОТЛАНДИЯ
Из „Светът на Роканон“ от Урсула Ле Гуин
Из романa „Горе главата, Джийвс“ от П. Г...
Из „Светът на Роканон“ от Урсула Ле Гуин
Из романa „Горе главата, Джийвс“ от П. Г...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене