Постинг
21.01.2016 19:58 -
О,как обичам да отмарям в Умората ти!
Уморих се.
Уморих се,
от две ръце понесли облаците,уморих се от две пеперуди по лицето ти,
които разтъркват способността ми да понасям красотата,
(Умората е прелестно съмнение в способността на тялото да изплете следващата крачка.)
Уморих се
от очите ти върху стъклото на прозореца,които не оставят самотата ми
в самота й и аз потичам по паметта на земята като момче от
самотна приказка - без разказвачи и без слушатели.
(Умората е излизането на кожата от нейния цвят ,за да съкрати съня и говоренето.)
Уморих се.
Когато те прегърнах,а не намерих друго,освен лекия вятър
да изпълни пространството помежду двете ми ръце.
(Умората е неубедително тълкувание на сън с изпитателен срок надежда.)
Уморих се.
От своята памет,която изнася нещата ти през тайната врата,та да се събудя с памет,
в която няма нищо друго освен теб.
(Умората е отцепване на паметта от плътта и видението.)
Уморих се
от кутиите с копнеж по рафтовете на сърцето,от тях прокапва и то се размеква,
а чернилката заспива в своята заблуда,заспивам и аз.
(Умората е твоето идване в моето отминаване,твоето присъствие без мирис.)
Уморих се
както се уморяват конете от войната,която не желаят,
тяхната кръв не е кръвта на конника,тяхната мисъл не познава войната и въпреки това
те са поетичният символ на войната - по необходим от меча и конника.
(Умората е разтваряне на влюбения в някаква ленива река.)
Уморих се
гласът на флейтата да ме праща далеч в пещерата на самотата ми,
да се боя от съня си - като кратка капитулация пред дълга смърт,и да пиша повече,
отколкото трябва,за неща,които никой не познава,които никой не сънува.
(Умората е безстрастността на хоризонта.)
Уморих се
от приятели,които карат езика ми да се срамува и се крия т по ъглите на времето ми
като потенциални бегълци от потенциални престъпления.
(Умората е гладът на душата за начала.)
Уморих се
от продълженията на поетите в душата ми,от одраскванията на мисълта в утрините,
непредшествани от сън,от книги,оставили своите кандила на прозореца и прогорили въздуха на улицата и облаците на усамотената стая,и от откъси като мълнии,
които все още не се осмелявам да напиша.
(Умората е,когато на водата и домъчнее за нейната майка - облака.)
Уморих се
от сребърните пръстени по пръстите на езика,от това,че някаква безконечна вечност
преследва едно същество,което ме е обкръжило от шестте ми страни и го търся безсмислено.
(Умората е да обичаме.)
Уморих се
от своята мирска умора,от пристигане,което не съм постигнал,и от душа,
която все така виси на ръба на съня и края на бдението в търсене на своя музикален ковчег и се проваля,когато дефинира своята смърт,бидейки принудена да живее.
(Умората е гледна точка.)
Уморих се
от история,която излива мисълта си върху нозете ми и аз пристъпвам бавно като орехово дърво,без друга посока освен определяната от вятъра.
(Умората е начало на съзерцание.)
Уморих се
и когато разстоянията ме пречупват,целувам росата по твоите уплашени ръце
и съм спасен...
моят любимец Х.Джумаа
Уморих се,
от две ръце понесли облаците,уморих се от две пеперуди по лицето ти,
които разтъркват способността ми да понасям красотата,
(Умората е прелестно съмнение в способността на тялото да изплете следващата крачка.)
Уморих се
от очите ти върху стъклото на прозореца,които не оставят самотата ми
в самота й и аз потичам по паметта на земята като момче от
самотна приказка - без разказвачи и без слушатели.
(Умората е излизането на кожата от нейния цвят ,за да съкрати съня и говоренето.)
Уморих се.
Когато те прегърнах,а не намерих друго,освен лекия вятър
да изпълни пространството помежду двете ми ръце.
(Умората е неубедително тълкувание на сън с изпитателен срок надежда.)
Уморих се.
От своята памет,която изнася нещата ти през тайната врата,та да се събудя с памет,
в която няма нищо друго освен теб.
(Умората е отцепване на паметта от плътта и видението.)
Уморих се
от кутиите с копнеж по рафтовете на сърцето,от тях прокапва и то се размеква,
а чернилката заспива в своята заблуда,заспивам и аз.
(Умората е твоето идване в моето отминаване,твоето присъствие без мирис.)
Уморих се
както се уморяват конете от войната,която не желаят,
тяхната кръв не е кръвта на конника,тяхната мисъл не познава войната и въпреки това
те са поетичният символ на войната - по необходим от меча и конника.
(Умората е разтваряне на влюбения в някаква ленива река.)
Уморих се
гласът на флейтата да ме праща далеч в пещерата на самотата ми,
да се боя от съня си - като кратка капитулация пред дълга смърт,и да пиша повече,
отколкото трябва,за неща,които никой не познава,които никой не сънува.
(Умората е безстрастността на хоризонта.)
Уморих се
от приятели,които карат езика ми да се срамува и се крия т по ъглите на времето ми
като потенциални бегълци от потенциални престъпления.
(Умората е гладът на душата за начала.)
Уморих се
от продълженията на поетите в душата ми,от одраскванията на мисълта в утрините,
непредшествани от сън,от книги,оставили своите кандила на прозореца и прогорили въздуха на улицата и облаците на усамотената стая,и от откъси като мълнии,
които все още не се осмелявам да напиша.
(Умората е,когато на водата и домъчнее за нейната майка - облака.)
Уморих се
от сребърните пръстени по пръстите на езика,от това,че някаква безконечна вечност
преследва едно същество,което ме е обкръжило от шестте ми страни и го търся безсмислено.
(Умората е да обичаме.)
Уморих се
от своята мирска умора,от пристигане,което не съм постигнал,и от душа,
която все така виси на ръба на съня и края на бдението в търсене на своя музикален ковчег и се проваля,когато дефинира своята смърт,бидейки принудена да живее.
(Умората е гледна точка.)
Уморих се
от история,която излива мисълта си върху нозете ми и аз пристъпвам бавно като орехово дърво,без друга посока освен определяната от вятъра.
(Умората е начало на съзерцание.)
Уморих се
и когато разстоянията ме пречупват,целувам росата по твоите уплашени ръце
и съм спасен...
моят любимец Х.Джумаа
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 7497